Подозренията убиват

— Ало?

— Здравей.

— Къде си, Стоун?

— По магистралата. Ще можеш ли да ме посрещнеш след около час в ресторанта на П.Дж.Кларк.

— Какво има?

— Получих нишка за следване.

— Откъде?

— Не ме разпитвай сега, ела да се срещнем. Много внимавай да не те проследят.

— Добре, след час при Кларк.

Когато минаваше през Йонкърс, телефонът в колата иззвъня.

— Ало?

— Стоун, Бил Егърс се обажда.

— Здравей Бил.

— Трябва да поговорим, но не по телефона.

— Какво има?

— Дай да се видим някъде. Ти кога смяташ да се върнеш в града?

— След половин час имам среща с Дино при Кларк.

— Идеално, въпросът засяга и него. До скоро.

Стоун изключи телефона. А сега?

Намери място да паркира колата в близост до заведението на Кларк. Дино го чакаше на бара, беше преполовил чашата шотландско уиски.

— Здравей — поздрави го Дино.

— Как прекара уикенда?

— Гадно. А ти?

— Не питай — отвърна Стоун.

— За каква нишка ми говореше?

Стоун извади листчето от джоба си.

— Дадоха ми имената на двама приятели на Мителдорфер от затвора. Ето, виж — подаде го на Дино. — Освободени са под гаранция, наблюдава ги един и същ офицер. Ще можеш ли да му звъннеш утре сутрин и да се осведомиш за адресите им? Искам двамата да разговаряме с тях.

— Несъмнено — потърка бузата си Дино. — Време е най-сетне да направим крачка напред в разследването.

— Бил Егьрс идва — каза Стоун, като махна с ръка към вратата. — Каза, че трябва да говори с нас, нямам представа за какво.

Бил се приближи към тях и ги поздрави.

— Става време за обяд — предложи, — защо да не седнем на някоя маса?

— Дадено — съгласи се Стоун.

Настаниха се и поръчаха пържоли с пържени картофи и бира.

— Е, Бил, какво има? Стори ми се разтревожен.

— Така е — отвърна Бил. — Днес ми се обади един приятел от офиса на окръжния прокурор. Мартин Бруъм е поел инициативата за процес със съдебни заседатели по убийството на Сюзан Бийн през следващата седмица.

— Значи заподозрян — каза Стоун.

— Има. Теб има предвид. Ти ще бъдеш призован като заподозрян.

— Аз също разбрах затова — потвърди Дино — в службата ми са материалите. Предчувствам какъв майтап ще стане.

— Нямам нищо против да ме призоват в съда. Мога да свидетелствам за това, което зная, и доброволно, без призовка. Всъщност казал съм на Бруъм, че съм готов да го направя.

— Ти си на мушката, Стоун, няма да те оставя да даваш показания пред съдебни заседатели.

— И какво предлагаш, да искам полицейска охрана и защита по силата на Петата поправка към Конституцията ли? Как ще погледнат хората на това? Как ще се възприеме такъв ход?

— Точно това ме притеснява и мен — съгласи се Бил.

— Съжалявам — каза Дино. — Объркан съм. Прекалено навътре съм в случая, нали пристигнах на местопроизшествието половин час след престъплението и чух показанията на Стоун пред двамата полицаи от моето управление. Добре де, какво толкова може да знае Мартин, което не ми е известно на мен? Ти скрил ли си нещо от мен, Стоун?