Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
Тя не каза нищо.
— Накъде си тръгнала в неделя сутрин?
— Мислех си да отида на разпродажбата, но изведнъж открих, че карам през полето и реших, че е по-добре да дойда да те видя.
— Аха. — Стоун сипа кафе в чашките. — Закусвала ли си?
— Да. Като живееш с Ванс, във всеки момент до теб изниква по някой прислужник, готов да изпълни всичките ти капризи. — Тонът й далеч не подсказваше, че това й доставя удоволствие.
— Как върви животът в Лос Анджелис? Харесва ли ти там?
— Нормално, когато не те отвлича някой.
— Е, надявам се да не ти е станало навик.
— О, не, нали ти беше така добър да сложиш край на това. За което съм ти вечно признателна — тя хвана нежно ръката му.
— Няма защо.
— Зная, че винаги се чувстваш неловко от благодарностите, но се чувствам длъжна да ги изкажа. Впрочем такива са и чувствата на Ванс. Той много те харесва.
— И аз го харесвам.
— Да се преместим в хола — предложи тя и се насочи към дивана с чашката кафе в ръка.
Стоун я последва, като предвидливо остави помежду им почтително разстояние.
— Как живееш след последната ни среща?
В главата му нахлуха спомените за апартамента в хотел „Бел еър“ и голата Арингтън.
— Както обикновено — каза, — малко работа, малко забавления.
— Дино как е? — попита тя.
— Ядосва се много, че над семейството му тегнат опасности.
Тя кимна.
— А Илейн?
— И тя е в същото положение.
— Поздрави и двамата от мен.
— Непременно.
Настана неловко мълчание. Стоун просто не знаеше как да продължи разговора.
— Сега пишеш ли нещо? — попита най-сетне.
— Започнах един роман, написах две глави, но нещо се отказах.
— Недей да се отказваш. Ще напишеш добра книга, имаш всички данни.
— Не съм сигурна, че съм родена за писателка — каза тя.
— Защо така?
— Мисля, че за да напише една книга, човек трябва да умее да се изправи лице в лице с фактите, да се справя с реалността. А мен не ме бива.
— И какво те затруднява чак толкова?
— Искам да съм с теб, това е истината.
На Стоун му спря дъхът.
— Непрестанно мисля за теб — как вечерям с теб, с Дино и Илейн, как живея в къщата ти, как се любя с теб. Тази мисъл не ме напуска.
Стоун смутено остави на масата чашката и започна да разтърква слепоочията си. Съвсем доскоро и той не бе способен да мисли за нищо друго. Ето я, сега тя е при него. Как да постъпи?
— А ти мислиш ли си за мен?
— Да.
Тя се приближи плътно до него.
— Представяш ли си как ме любиш?
— Да.
Тя коленичи на дивана и го погали. Другата й ръка разхлаби колана на халата му и се плъзна надолу. Стоун се отдръпна, после я прегърна и целуна по бузата.
— Недей — каза меко. — Боли.
— Искам болката да изчезне. Желая те.
— И аз те желая, знаеш го много добре.
— Ето ме, твоя съм.
Стоун си пое дълбоко въздух.
— Не — промълви, — не си.
— Искам да бъда отново твоя.
— Не мога да си позволя да искам това.
— Защо не? Можем отново да бъдем заедно.
— Невъзможно е — каза и не можа да повярва, че е изрекъл това.
— Ще се върна в Ню Йорк и ще се разведа. Изобщо не трябваше да се омъжвам за Ванс.
— Но го направи.
— Глупава грешка — изрече тя. — Трябва ли да плащам за нея през целия си живот оттук нататък?
— Това е съдбата и на двама ни.
— Искам да се върна при теб, Стоун.
— Нямаш право да отнемеш сина на Ванс, аз няма да участвам в такова нещо.
— Тогава ще оставя Питър на Ванс. Нали ще мога да се виждам с него.
— Арингтън, видях те снощи с бебето. Ти си щастлива майка и ако аз се намеся помежду ви, в крайна сметка ще ме намразиш.
— Повече от всичко искам да съм с теб.
— Не е така.
Тя се изправи и разтвори халата му.
— Нека да се любим — прошепна и започна да гали и целува врата и раменете му. — Само този път, люби ме, а ако след това все още настояваш, ще си вървя.
Стоун я хвана леко за раменете и я отдалечи от себе си.
— Искам да ме чуеш. Правил съм много неща, с които, не мога да се гордея, но никога не съм бил прелюбодеец. И този път няма да стана. Да, въпреки че няма жена, която да съм обичал толкова много. Просто не мога да го направя.
По бузите й потекоха сълзи.
— Обичам те, Стоун.
— Част от мен ще те обича завинаги, Арингтън.
— Тогава защо да не бъдем заедно?
— Вече сме направили избора си, трябва да се научим да живеем с това.
— Допреди да те видя снощи, успявах — каза Арингтън. — Наистина.
— Значи трябва да продължиш. — Стоун я изправи на крака. — А сега е време да тръгваш към къщи. — Прегърна я през раменете и бавно я поведе към вратата.
Сълзите й не спираха и Стоун пътьом взе от масичката няколко салфетки.