Подозренията убиват

— Разбира се, двамата се приличат. Нали си спомняш човека, който преряза гърлото на съседката ти? Все едно беше Мителдорфер, но с коса. Нали затова си направихме труда да проверим дали е имал деца, но ударихме на камък, оказа се, че има само един племенник в Германия.

— Дино, ако Мителдорфер наистина е имал и друга жена, както твърдяла Арлин, напълно възможно е да има дете от нея.

— Проницателна мисъл!

— Имахте ли късмет да откриете нещо в регистрите на гражданските бракове?

— Засега нищо. Компютърни данни има само от няколко години насам, но натоварихме двама младоци да преглеждат микрофилмите на по-старите записи.

— Точно така, сигурен съм, че ще намерят. Успеем ли да открием първата госпожа Мителдорфер, ще открием и техния син, а после ще стигнем и до самия Мителдорфер. Проверете всички с това фамилно име в щата. Глупости, не само в щата, в цялата държава, това име не се среща често.

— Това ще е първата работа на моите хора утре. Как мина снощната вечеря?

— Ще ти разправям по-късно. Да ми се обадиш, ако изскочи нещо. Впрочем, за малко да забравя да те питам — как мина снощната премиера в театъра?

— Кръгла нула, нищо особено не се случи.

— Сигурно Мителдорфер не е успял да научи името на Палмър.

— И аз така предполагам. Кога ще се върнеш в града?

— Не съм решил, но вкъщи не мога да се върна.

— Добре, после ще говорим.

Стоун затвори телефона и се обърна към Долче.

— Струва ми се, че все още нямаш информация от затвора „Синг Синг“.

— Чакай да се обадя — каза Долче и посегна към телефона от нейната страна на леглото и набра някакъв номер. — Какво научи? Знаеш ли го кой е? — и поиска с жест хартия и молив.