Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Добър вечер, синьорина — отвърна на поздрава й. — Много сте красива.
— Вие пък сте много наблюдателен.
— Искаш ли да пием по чаша преди да тръгнем?
— Наближава седем часа, ще я изпием с домакините. Хората в провинцията вечерят по-рано.
Подаде й ръка, настани я в мерцедеса и потегли.
— Тези места са много хубави — каза тя, когато минаха покрай бялата църква в квартала Вашингтон Грийн.
— Да, красиво е.
— Как стана така, че купи къщата тук?
— Дойдох да прекарам един уикенд в хотел „Мейфлауър“ — сега не се вижда, горе на хълма е — и тогава ми хрумна, че ще е добра идея.
— Твоя или на госпожица Бъкминстър?
— Струва ми се, че Сара първа я изрече, но на мен вече ми бе минавала мисълта да купя къща. Никой от познатите ми, с изключение на Дино, не остава през почивните дни в града.
— Много правилно.
Пътуваха бавно по криволичещия път и се наслаждаваха на гледката. Спазвайки указанията на Ванс, Стоун стигна до затворена с железни порти алея. Пресегна се и натисна звънеца.
— Да? — чу се глас.
— Барингтън.
Портите се отвориха и Стоун продължи по алеята, обградена с красиво оформен жив плет. След един завой се откри зелена поляна и сива къща с дървен покрив и бели капаци на прозорците. Стоун паркира близо до входа. Изкачиха стълбите, пресякоха широка веранда с разположени люлеещи се столове и Стоун позвъни. Посрещна ги мъж с бяло сако и ги въведе в хол с големи дивани и изящни антики. С чаша в ръка пред откритата камина стоеше Ванс Колдър, облечен със сив блейзър и бели панталони, копринена риза и широка вратовръзка.
Стоун протегна ръка за поздрав, но Ванс го подмина и се насочи съм приятелката му.
— Долче! — извика и я прегърна. — Каква прекрасна изненада! Нямах представа, че се познавате със Стоун.
— Така беше до неотдавна — отвърна Долче. — Как си, Ванс?
— Чудесно! Какво прави Едуардо?
— Той е в добра форма.
Едва тогава Ванс се обърна и се здрависа със Стоун.
— Много ми е драго да те видя, Стоун. Отдавна не сме се срещали.
— И на мен ми е приятно, Ванс — успя все пак да надвие изненадата си. — Нямах представа, че ти и Долче се познавате.
— О, Ванс беше моят кавалер на празненството за шестнадесетия ми рожден ден — каза ясно Долче. — И най-добрият танцьор.
— Познавам баща й от много отдавна — каза Ванс. — С него сме имали и общ бизнес. Арингтън ще сложи бебето да спи и ще дойде. Какво ще пиете?
Икономът им донесе напитките.
В този момент на стълбището се появи Арингтън с бебето на ръце. Стоун не очакваше да дойде с малкия и застина леко смутен при вида на майката и детето. Арингтън слизаше бавно по стълбите. С бялата си копринена рокля и русата коса, тя бе като визуален контрапункт на Долче. Остави бебето в ръцете на Ванс и прегърна Стоун по-топло, отколкото очакваше той.
В момента на прегръдката погледът му падна върху лицето на Долче — очите й светнаха свирепо.
— Как си, Арингтън? — прошепна в ухото й.
— Добре — отговори тя също с шепот и се отдръпна.
— Арингтън — каза Ванс, — да ти представя Долче Бианки. Дъщерята на моя стар приятел Едуардо Бианки, често си ме чувала да споменавам името му.
— Разбира се — хладно отвърна Арингтън и се ръкува с Долче. — Добре дошла в дома ни, Долче. Винаги се радвам да се запозная със старите приятели на Ванс.
— Благодаря, и на мен ми е приятно — отвърна Долче.
Двете се огледаха от глава до пети. Арингтън наистина беше с маникюр, отбеляза Стоун, и носеше нежна огърлица от диаманти и рубини.
— Ето го и Питър — обърна се към сина си Арингтън.
Стоун за първи път виждаше бебето, което можеше да бъде негов син. Беше сериозно и кротко дете, одрало кожата на Ванс. Изпариха се и последните надежди за евентуално бащинство. Долче погука на бебето, както се полага в такива случаи, след което отнякъде изникна млада бавачка и отнесе младенеца да спи.
Икономът поднесе на Арингтън чаша мартини върху сребърен поднос.
— Да отидем ли на терасата? — предложи тя. — Вечерта е много приятна.
— Да, прекрасна е — съгласи се Долче.
Ванс ги покани да се настанят в белите кресла на терасата. Песен на щурци изпълваше вечерната прохлада.
— Нося ти най-сърдечни поздрави от Бети — каза му Ванс.
Бети беше секретарката на Ванс, с която Стоун бе имал кратка връзка в Лос Анджелис преди година. При споменаването на женското име Долче го стрелна с поглед.
— Поздрави я и ти от мен, ако обичаш — рече Стоун.
— Разбира се. Сега тя върти офиса. Помниш ли Лу Регенстайн, президентът на студио „Центурион“?
— Разбира се.
— Ще вечеря с нас — Ванс хвърли поглед към часовника си. — Очаквам да пристигнат всеки момент, изпратих кола да ги вземе от летището „Оксфорд“. То е само на няколко мили оттук, пистата му е достатъчно дълга, за да може да кацне „Центурион Г-1У“.