Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Да, дори знам какъв ще бъде отговорът. Друго какво му каза?
— Това, че зная как Мителдорфер е въртял парите му на борсата.
— Той отрече ли?
— Не, но и не потвърди.
— Така, хайде сега да видим какво си постигнал. Първо — сега Варковски е наясно какво ни е известно. Второ — ако Варковски знае къде е Мителдорфер и ако имат връзка, сега Мителдорфер е уведомен, че го търсим.
— И бездруго ще го разбере от публикацията в „Таймс“. И все пак си прав, не биваше да казвам на Варковски, че ни е известно за парите. Смятах с това да опресня паметта му, но не стана.
— Освен това, дечко, ако той се свърже с Мителдорфер, ще му каже, че си във Вашингтон, в щата Кънектикът. А ми се струва, че хич не искаш той да го узнае.
Стоун се намръщи.
— Добре де, постъпих глупаво.
— Мисля, че вече споменах това по време на разговора ни.
— Престани да ми триеш сол на главата.
— Мителдорфер ще има грижата съвсем да те затрие, стига да научи къде се намираш. Пази се.
— Ще внимавам, но всъщност Варковски не знае, че имам къща тук, за него аз просто съм дошъл за уикенда.
— Дано да си прав, приятелю. Надявам се да преживееш и уикенда с Долче.
— Трябва ли да зная още нещо за нея?
— Казах ти всичко необходимо, за да избегнеш неприятностите. Останалото ще ти се наложи да научиш самостоятелно.
— Добре, Дино, по-късно ще ти се обадя.
— Желая ти късмет, Стоун. Ще имаш нужда от него.
След като уреди по телефона абонамента за вестниците, Стоун се облече и потегли към Вашингтон Депо. Разгледа магазина за железария и си избра кутия с най-разнообразни инструменти за дома.
— Предполагам, че вие сте Стоун Барингтън — каза му мъжът на касата.
— Вярно — потвърди удивен Стоун.
— Предполагам, че ще искате да си откриете сметка при нас.
— Нямам нищо против, дайте ми да попълня формуляра.
— Няма нужда от формуляр.
— Ами адресът ми?
— Зная го.
Стоун взе и една карта на района, подписа сметката за инструментите и докато крачеше към колата си, мислеше, че явно ще му се наложи тепърва да узнае много нови неща за малките градчета от Нова Англия.
Докато разглеждаше картата, отбеляза едно познато име — Ню Престън. Бяха му казвали нещо за пазара на антики в това градче. Следвайки картата, Стоун изкачи един хълм, после слезе по склона и след като пресече една магистрала, се оказа в приятно малко градче. Само час след това си тръгна с две настолни лампи, три картини с местни пейзажи и цяла торба с дребни украшения.
Продължи набелязания по картата маршрут до обширното езеро Уарамог и го обиколи по криволичещия път, наслаждавайки се на искрящата от слънцето водна шир и на живописните хълмове. След като се върна в отправната точка на обиколката си, Стоун обядва в ресторант „Пантри“, откъдето си купи още няколко нужни за кухнята неща и две парчета сирене.
У дома окачи картините, включи лампионите в мрежата се огледа какво би могъл да направи с новите инструменти. Не се оказа много. При неотдавнашния ремонт на къщата хората очевидно се бяха потрудили добре.
Хапна малко хляб и сирене и полегна на дивана в хола в очакване на известното зло Долче.
44
Събуди се от оглушителна шумотевица, която му напомни за старта на състезанието Индианаполис 500. Надигна се и разтърка очи. Чудеше се какво ли става. Шумът заглъхна, после се тресна врата. Скочи от дивана към входната врата и се сблъска с Долче, която тъкмо влизаше с два пакета в ръце. До колата на Стоун беше кацнало яркочервено ферари.
— Резиденцията на Барингтън ли е? — попита тя, надзъртайки вътре.
— Да — отговори Стоун. — Ще благоволите ли да влезете, мадам?
— Опитайте с мадмоазел — каза тя като прекрачи прага, — а още по-добре — синьорина.
Стоун пое пакетите и ги внесе в къщата, а тя се върна при колата и донесе огромен букет цветя и голяма ваза.
— Сметнах, че ще са добре дошли весели петна тук — каза, подавайки му вазата. — Напълни две трети от нея с хладка вода.
Стоун изпълни дословно указанията, тя бързо подреди цветята във вазата и я постави върху масичката за кафе в хола.
— Така изглежда вече съвсем другояче, нали?
— Разбира се. Какво носиш в пакетите?
— Подаръци за новодомци — отговори тя. — Разопаковай.
Подаръците се оказаха две картини с маслени бои — изглед от Венеция и непознат за него пейзаж с открояващи се развалини на постройка от римско време.
— Красиви са — благодари той и я целуна. — Пейзажът откъде е?
— Сицилиански, какъв друг би могъл да бъде?
— И двете са чудесни. Ще донеса инструментите, ще те помоля да ми помогнеш да ги окачим.