Потомците на Шанара

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Търсим Стрелеца — каза Морган.

Мъжът се приближи:

— Кой казахте?

— Стрелеца — повтори Морган.

— И кой трябва да е този?

— Не знам — призна Морган. — Просто ни казаха да го потърсим.

— Кой ви каза? Не знаеш ли, човече?

Както вървяха нещата, Морган щеше да има неприятности с този човек. Всички вече се бяха обърнали. Пар се приближи бързо, защото не искаше да привличат вниманието върху себе си.

— Един човек, който носи пръстен с изображението на ястреб.

Очите на човека се присвиха и започнаха да изучават чертите на Елф.

— Този пръстен — приключи Пар и го показа.

Ковачът подскочи, сякаш го ужилиха.

— Не го показвай така, млад глупак! — Той го сграбчи и го прибра, сякаш бе отровен.

— Тогава ни кажи къде да намерим Стрелеца! — намеси се Морган, а раздразнението му започна да личи.

Изведнъж хората на улицата се раздвижиха и това ги накара да се обърнат. Една група от федерални войници си проправяше път право към ковачницата.

— Изчезвайте! — бързо изсъска ковачът и отстъпи.

Войниците влязоха вътре и започнаха да оглеждат на светлината на пещите. Мъжът с мустаците пристъпи напред, за да ги приветства. Морган и братята се събраха около Джуджетата, за да ги скрият, но войниците бяха между тях и вратата към улицата. Морган издърпа групичката в сянката.

— Оръжията, които искахме, Хайърхоун — обърна се водачът на войниците към мъжа с мустаците и му подхвърли някакъв лист, — ще ни трябват до края на седмицата. И недей да спориш.

Хайърхоун измърмори нещо, но кимна. Войниците постоянно се оглеждаха. Един от тях се приближи към малката групичка. Морган се опита да застане пред другите и да заговори войника — голям мъж с червеникава брада, но той беше забелязал нещо и отмести планинеца.

— Ти там! — той посочи Тийл. — Какво ти е? — Едната му ръка се протегна и дръпна качулката. — Джуджета? Капитане, тук…!

Не завърши. Тийл го уби с един удар на дългия си нож, като го промуши в гърлото. Другите посегнаха за оръжието си, но Морган вече беше всред тях с меч в ръка и ги отблъсна. Войниците си пречеха в желанието да стигнат до планинеца. Морган удари повечето от тях, крещейки като луд. Най-сетне Стеф стигна задната врата, разби я с един удар на боздугана и побягна навън, последван от останалите. Там обаче пред тях се изправи ограда. Обърнаха се отчаяни. Преследвачите им тръгнаха към тях.

Пар използва молитвената песен и войниците се разбягаха, търсейки укритие от виденията. В бъркотията Стеф проби достатъчно място в оградата, за да се измъкнат. Затичаха се по друга пътека през поредица от бараки, обърнаха се надясно и стигнаха до метална врата.

Откриха, че са в двора с метални отпадъци зад ковачницата.