Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
На север проблясна светкавица, последвана от силен гръм. Цялата земя се разтресе.
Пар се опита да призове магията на Меча, но не успя. Тя се бе появила съвсем лесно преди — защо я нямаше сега? Опита се да се пребори с безумието на брат си, да преодолее неговата яростна атака. Опита се да потисне страха си, че нищо няма да помогне, че силата е някак си отново загубена. Сред хлъзгавите, брулени от вятъра треви братята Омсфорд се биеха кой да притежава Меча на Шанара. Стоновете и виковете им бяха погълнати от рева на бурята. Пар отново и отново неуспешно се опитваше да призове магията. Обземаше го отчаяние. Щеше да загуби и тази битка. Кол беше по-едър от него и по ръст и сила надвишаваше Пар. Нещо по-лошо, изглежда брат му ставаше по-силен с изчерпването на собствената му сила. Кол вече го поваляше, риташе го и го драскаше, биеше се, сякаш бе напълно обезумял.
Но Пар не искаше да се даде. Той отчаяно държеше Меча, решен да не го загуби. Остави се брат му да го блъска назад, да го удря с юмруци, да го тласка насам-натам, надявайки се, че това ще умори Кол, ще го забави, ще отслаби силите му достатъчно, че Пар да намери начин да го удари и да го приведе в съзнание. Ако успееше да стори това, може би щеше да има своя шанс.
Отново проблясна светкавица, бърза и изненадваща. В моментната й светлина Пар зърна прилични на сенки силуети, които се скупчваха на хълма над долината. Бяха десетки, разкривени, деформирани и сгърбени, с кръвясали очи.
После отново изчезнаха, погълнати от мрака на бурната нощ. Обезумял, Пар изтри дъждовните капки, които се стичаха по клепачите му, и се опита да погледне отвъд вкопчилия се в него Кол. Какво бе онова, което току-що бе видял? Отново просветна светкавица, точно когато Кол диво се хвърли насреща му и го събори сред мокрите треви. Този път нищо не видя, опитвайки се да задържи дъха в дробовете си, когато се удари в земята. Кол се хвърли върху Пар като крещеше. Но Пар се възползва от силата, с която брат му налетя върху него и успя да го преметне над главата си и да се освободи.
Изправи се на крака замаян и се огледа наоколо. Мракът беше толкова гъст, че той едва успяваше да забележи съсухрения дъб. Хълмът не се виждаше.
Кол отново връхлетя насреща му, но този път Пар го очакваше. Той успя да го издебне и да удари Кол силно в главата с дръжката на Меча. Кол се свлече на колене зашеметен. Ръката му блуждаеше пред него сякаш се опитваше да се хване за нещо, което не може да види. Една червена струйка протече по лицето му, кръвта се смесваше с дъжда и ставаше розова. Чертите му започнаха да се променят, да губят Шадуинския отпечатък, отново да стават човешки. Пар започна да удря разтреперан от отчаяние и изтощение, после спря, когато видя, че очите на другия се спряха върху него изненадано.
Неговият брат го гледаше. Това беше Кол.
Той се свлече на колене сред хлъзгавата трева и калта, вперил очи в Кол. Устните на брат му се движеха, думите, които изричаше, се губеха сред воя на вятъра и дъжда. Той трепереше от студ и още нещо. Поклати бавно глава изпод бляскавото Огледално покривало, свивайки тъмните му дипли, сякаш това бе най-трудното нещо, което е правил през живота си. Кол. Пар изрече името му само с устни. Кол вдигна ръце, хвана диплите на Шадуинското покривало, потрепера и се свлече. Кол.
В отчаяното си усилие да помогне на брат си, преди да е загубил всякакъв шанс за това, Пар импулсивно заби Меча на Шанара в земята, протегна се и хвана ръцете на Кол. Кол не оказа съпротива, очите му бяха празни и безжизнени. Пар постави хладните и треперещи пръсти на Кол върху дръжката на Меча и ги задържа в своите ръце. Моля те, Кол. Моля те, остани с мен. Кол го гледаше втренчено, сега вече го виждаше, но в същото време виждаше сякаш през него. Сплетените им пръсти бяха здраво свързани върху Меча на Шанара, стиснати върху гравираната факла на дръжката.
Пар видя разкривеното отражение на лицето си върху покритото с дъждовни капки острие.
— Кол! — виеше той.
Брат му вдигна поглед. Моля те, нека да се появи магията, умоляваше Пар. Моля те!
Очите на Пар се съсредоточиха върху него, опитвайки се да разберат нещо.
— Чуй ме, Кол! Аз съм Пар! Аз съм брат ти!
Кол примигна. Мерна се нещо като разпознаване в очите му. Появи се нещо като проблясък. Пар почувства под пръстите си как пръстите на Кол хванаха по-здраво дръжката на Меча.
Кол!
Светкавица, бърза и ослепителна, освети гладкото острие на Меча — един бял взрив, който погълна в миг всичко наоколо. От меча изригна огън, хладен и великолепен, който премина в тялото на Пар. Той почувства как огънят обхваща цялото му тяло, преминава през него и през талисмана и се насочва да овладее и Кол. Почувства как собствената му същност преминава в метала и отвъд него. Светът, от който беше извлечен, изчезна — влагата и калта, мракът и шумът. Остана само белота, само мълчание. Нищо друго.