Молитвената песен

Едрият мъж погледна преценяващо:

— Най-много до моста, може би.

Гарет Джакс поклати глава:

— Това не е достатъчно. Трябва да се измъкнем зад охраната.

— Един човек би могъл да го направи — отвърна бавно Форейкър. — Ще трябва да пропълзи по моста отдолу, край подпорите. Ако е достатъчно бърз, ще може да се промъкне, да убие пазачите и да задържи достатъчно дълго моста, докато другите го последват.

— Това е лудост! — възкликна внезапно Слантър. — Даже и да успеете някак си, другите веднага ще тръгнат след вас! Как ще се измъкнете от тях?

— Благодарение на гениалността на джуджетата — измърмори тихо Форейкър. — Като строители ние сме най-добрите, гноме. Този мост има съоръжения, които могат да го срутят. Ако се изтеглят болтовете от двата края всичко ще пропадне в дефилето.

— А колко време е необходимо за това?

— Минута-две, не повече. Подозирахме, че гномите ще се опитат да нападнат Капаал във фланг. — Поклати глава. — Страхувам се, че те вече са го направили без някой да ги спре, след като имат смелостта да държат моста толкова открито. А и начинът, по който са разгърнали лагера си подсказва, че не ги е страх, че някой може да ги изненада от другата страна. Пак поклати замислено глава. — Безпокоя се за армията.

Гарет Джакс изтри дъжда от очите си:

— Остави притесненията си за друг път. — Хвърли бърз поглед на другите. — Слушайте внимателно. Когато се стъмни, Хелт ще ни преведе през лагера до моста. Аз ще мина отдолу. Когато очистя часовите, Елб и гномът ще преминат с младежа от Вейл. Хелт, ти и принцът на елфите ще използвате дългите си лъкове, за да задържате гномите от тази страна на моста, докато болтовете бъдат извадени. После ще преминете, когато ви дадем знак, че работата е свършена и ще пуснем моста в дефилето.

Елб Форейкър, Хелт и Еден Елеседил кимнаха, без да кажат нищо.

— Там има повече от сто гнома преследвачи! — посочи гневно Слантър към отсрещната страна на моста. — Ако се случи нещо непредвидено, тогава сме загубени!

Форейкър хвърли на гнома смразяващ поглед:

— Ти най-малко имаш основания да се тревожиш, нали така. Нищо няма да ти пречи да се престориш, че си с тях.

Джеър погледна гнома с крайчеца на окото си, но Слантър се отвърна, обърна се и се отдалечи. Гарет Джакс тръгна след него.

— Нито звук оттук нататък. Помнете какво трябва да направим.

Отново се качиха на хребета, укриха се сред скалите и търпеливо зачака падането на нощта. Мина час, после още един. Майсторът на бойните изкуства продължаваше да ги държи там, където се бяха настанили. Цялото дефиле потъна в тъмнина, а дъждът и мъглата ги обгърнаха като, с плътно покривало. Студът се засилваше и безмилостно ги сковаваше. Долу огньовете на гномите засветиха още по-ярко в нощта.

Най-после Гарет Джакс махна с ръка и групата потегли. Измъкнаха се от скалите безшумно и се заспускаха към лагера на гномите. Вървяха в колона по един. Водеше ги Хелт, който подбираше пътя бавно и внимателно. Доближиха светлините на огньовете и сред воя на вятъра и шума от дъжда започнаха да дочуват гласове — тихи, гърлени, обезпокоителни. Шестте фигури се промъкваха край огньове и палатки, приведени ниско сред сенките на скалите и дърветата. Групата сви вляво от лагера и само способността на Хелт да вижда в нощта им помогна да не загубят посоката.