Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Бъдещият атентатор е по своему патриот. Макар че Распутин нищо не му е сторил, той го ненавижда като олицетворение на стария начин на мислене, докато депутатът в Думата Владимир Пуришкевич ненавижда Распутин по своя причина: помолил го за министерско кресло, но праведникът му отказал.
Пуришкевич застава на страната на вражия лагер и заедно с останалите подготвя заговора. Групата от атентатори аматьори е малка, но решена на всичко. Следващите двама са великият княз Дмитрий Павлович и поручик Сухотин. По-късно се присъединява лекарят Лазовер. Впрочем след смъртта на Распутин се издига стена от легенди и историческата истина за събитието през нощта на 16 срещу 17 декември 1916 г. (стар стил) остава дълго време скрита.
Първите крачки са направени. Княз Юсупов и Распутин са вече почти близки познати, така че князът би могъл, без да предизвика съмнения, да го покани в двореца си. Но затворниците първо трябвало да решат как да се отърват от охраната му и по какъв начин да го убият. Най-просто изглеждало да застрелят Распутин с пистолет. Накрая все пак решават да го отровят. Това е някак по-тихо и по-елегантно. Доктор Лазовер ще осигури цианкалий, ще го смеси със сладкишите и виното. Достатъчно е Распутин да глътне първия залък.
За атентата съществуват две версии. Една от тях е публикувана от непосредствения участник в убийството Станислав Лазовер в парижкия седмичник „Пари Мач“ петнадесет години след атентата. В мемоарите си княз Юсупов също описва фактите, но освен това той дава показания и пред лондонския съд, така че убийството на пазача на царските фенери може да се възстанови сравнително точно.
Планът е прост — да примамят Распутин в двореца на княз Юсупов и там да го убият. Решават да сторят това през нощта на 29 срещу 30 декември (стар стил на 16 срещу 17). За тази цел княз Юсупов нарежда да подготвят някои сутеренни помещения в двореца, за да не се чува, ако Распутин вика.
Изглежда, най-голяма грижа на атентаторите са създавали телохранителите на Распутин. Затова княз Юсупов трябвало дипломатично и изкусно да го убеди да дойде без охраната си. Дълго преди това уверявал суетния Распутин, че в него се е влюбила една млада и красива княгиня, дори му показал снимката й, но не искал да издаде името й. Така князът подготвил развратния монах за тайната среща. Според една от версиите, Распутин уж много държал на запознанството с княгиня Ирина Юсупова и може би затова е отишъл през онази нощ в двореца край река Мойка, но княгинята не била тогава изобщо в Петроград.
За стръв е послужила някаква млада и красива жена. Юсупов убедил Распутин, че всичко трябва да остане в пълна тайна, и се уговорил да се срещне с него в полунощ. Преди това Распутин трябвало да отпрати телохранителите си. Князът обещал да мине да го вземе с кола и така скрито и незабелязано да влязат в двореца, където ще чака дамата.
По-късно се установява, че министърът на вътрешните работи Протопопов е предупреждавал Распутин да не ходи никъде, но на „праведника“ и наум не му е минавало, че в двореца и в обществото на княз Юсупов и на неизвестната красавица го грози опасност.
Заговорниците, естествено, се стараят да не ги види никой през онази нощ в компанията на Распутин. Затова като офицер от санитарната служба Пуришкевич използува възможността да вземе военен автомобил, но за да не посветят в тайната шофьора на колата, решават да шофира доктор Лазовер, преоблечен в униформата на ефрейтор.
Последният ден на Распутин започнал безславно. Прибрал се сутринта от някакво увеселение, опитал се да поспи след препиването, но в десет часа зазвънял телефонът и придворната дама Вирубова му предала поръката на царицата. Распутин бил принуден да стане. По-късно при разпита на личната охрана на Распутин излиза наяве, че около обяд го е посетила Муня Головинова, една от последните му любовници, и пожелала да остане, но той я отпратил под предлог, че трябва да се приготви за вечерта, тъй като бил поканен у височайша особа, където щял да се срещне с някаква изключителна личност.
Следващите посетители били Анна Вирубова, която донесла иконата на царицата — може би Распутин е трябвало да я освети. И тъй като Вирубова била негласна съучастничка и във всички случаи доверено лице, посветено в задкулисните интриги в царския двор, Распутин споделил, че е поканен у Юсупови, където ще се запознае с красивата му съпруга, която била болна и се нуждаела от помощта му.