Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Вие сигурно се досещате по какъв въпрос господин Октоподъл ми е поръчал да говоря с вас, нали?
— Мисля, че става дума за изкупуването на голямо количество акции — изказа предположение Мигача.
Той обаче забеляза по изражението на Ракс, че догадката му не е вярна, и добави:
— За съжаление трябва да ви кажа, че от това нищо няма да излезе, понеже почти всички акции са вече разпродадени. До ден-два нашата кантора ще бъде затворена и вместо нея ще се открие конструкторско бюро за проектиране на летателен апарат.
— Ето точно това е въпросът, който интересува Октоподъл — отговори Ракс. — Господин Октоподъл смята, че е съвсем излишно да започвате построяването на летателен апарат. Това никак не е изгодно за вас, защото ще наложи огромни разходи. Вие ще похарчите всичките си парички, които с такъв труд сте спечелили от продажбата на акциите, и ще останете с празни ръце.
— Господин Октоподъл се лъже — отвърна Мигача. — Разходите няма да бъдат толкова големи, а освен това ще се появят и източници на нови доходи. Построяването на такъв необикновен летателен апарат непременно ще предизвика интерес у всички дребосъчета. Във вестниците ще могат да се публикуват сведения за хода на работата и читателите ще се запознават с различните проекти и конструкции. Всичко това ние няма да правим даром. Нашите вестници са извънредно жадни за различни сензации и те не ще жалят пари за подобен род информации. Ами телевизията? Ами киното? Представяте ли си какъв изгоден договор може да се сключи с телевизионното студио, за да покаже то подготвянето на този невиждан полет? А какво ще бъде в момента на отлитането на кораба или пък когато започнат първите опити с отглеждането на гигантските растения? Хиляди зрители ще седят като заковани пред своите телевизори. Пари като река ще потекат към джобовете ни! Това е вън от всякакво съмнение.
— Да не би господин Октоподъл да иска сам да се заеме с построяването на летателния кораб? — изказа предположение Шмекерленд.
— Не! Не! — извика господин Ракс. — Господин Октоподъл намира, че това е неизгодно и дори твърде вредно предприятие. Представяте ли си какво може да се случи, когато на нашата планета се появят тези гигантски растения? Хранителните продукти ще станат прекалено много. Всичко ще поевтинее. Нищетата ще изчезне! Кой в такъв случай ще иска да работи за вас и за нас? Какво ще стане с капиталистите? Ето вие например станахте сега богати. Всички ви гледат със завист. Имате много пари. Можете да удовлетворите всичките си прищевки. Можете да наемете шофьор, който да ви разхожда с кола, да си вземете прислужници, които да изпълняват заповедите ви: да ви чистят жилището, да се грижат за кучето ви, да изтупват килимите, да ви слагат гамашите и какво ли не още! И кой е длъжен да прави всичко това? Длъжни са да правят това за вас бедняците, които се нуждаят от пари. А кой бедняк ще дойде да ви служи, щом той не се нуждае от нищо?… Ще се наложи да си правите всичко сами. За какво ви е тогава цялото ваше богатство? Разбирате ли сега каква беда могат да докарат тези гигантски растения на всички богаташи? Ако настъпи време, когато всички други ще бъдат добре, богаташите непременно ще бъдат зле. Имайте предвид това!
Мигача и Шмекерленд се позамислиха и отначало дори не знаеха какво да кажат. Шмекерленд започна да търка с ръка чело, сякаш това му помагаше да си събере мислите, и най-после измърмори сърдито:
— Е, и какво, според вас излиза, че ние трябва да се откажем от това изгодно предприятие, така ли?
— Но нали виждате, че предприятието съвсем не е изгодно — каза Ракс.
— А какво да правим тогава?
— Няма нужда да правите нищо — с любезна усмивка отвърна Ракс. — Трябва просто да изчезнете.
— Как тъй да изчезнем? Просто тъй, да вземем и да изчезнем? Без нищо ли? — извика Мигача.
— Е, че защо без нищо? — със спокоен глас каза Ракс. — Вземете със себе си петте милиона, които сте успели да спечелите от продажбата на акциите, и офейкайте някъде по-далечко.
— Благодарим, че ни разрешавате да вземем собствените си пари — сърдито измърмори Мигача. — Ние се готвехме да получим значително повече.
— Е, къде повече? Та това са пет милиона!
— Но за двамата! — възкликна Мигача.
— Нищо де, на всекиго от вас се падат по два и половина милиона — това малко ли е? — разсъдително каза Ракс.