Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— За веслата ли го искаш, Али? — провикна се през четириъгълника Аюб-ел-Самин — шега, която предизвика всеобщ смях.
— За какво друго? — отвърна Али. — Той поне би трябвало да бъде евтин.
— Евтин ли? — възкликна далалът с престорена изненада. — Я гледай! Той е хубав, и при това е млад. Какво ще дадеш сега? Сто филипа?
— Сто филипа! — подигравателно се провикна Али. — Сто филипа за тая торба кокали! Машалла! Пет филипа е моята цена, е, далале?
Нова вълна от смях премина през тълпата. Обаче далалът надменно се смръзна. Донякъде този смях като че ли засягаше самия него, а той нямаше желание да стане прицел на подигравки.
— Шегуваш се, господине мой — промълви продавачът с прощаващо и все пак презрително движение. — Виж го колко е здрав. — Той даде знак на един от корсарите, който разпра дрехата на Лайонел от врата до пояса, смъкна я от гърба му, остави го гол до кръста и пред очите на тълпата се разкри по-хубаво тяло, отколкото можеше да се очаква. Раздразнен от това оскърбление, Лайонел се задърпа от ръцете на пазачите си, докато един от корсарите леко го шибна с бича като предупреждение за онова, което го очаква, ако продължава да създава неприятности. — Огледайте го сега! — каза далалът, като посочи белите му гърди. — Вижте го колко е здрав. Вижте какви прекрасни зъби има. — Той хвана главата на Лайонел и насила отвори челюстите му.
— Да — отвърна Али, — но я виж тия тънки пищялки и тия женски ръце.
— Това е недостатък, който ще се поправи от веслото — настояваше далалът.
— Мръсни арапи! — избухна Лайонел в гневно ридание.
— Той мърмори проклятия на неверническия си език — добави Али. — Както виждаш, и нравът му не е от най-добрите. Казах пет филипа. Не давам нищо повече.
Далалът сви рамена и тръгна да обикаля кладенеца, а корсарите подгониха Лайонел подир него. Тука един се изправяше да го опипа, там друг, но като че ли никой не беше разположен да го купи.
— Пет филипа е глупавата цена, която ми е предложена за този прекрасен млад франк — провикна се далалът. — Няма ли някой правоверен да ми плати десет за такъв роб? Ти, о, Аюб? Ти, Хамет… десет филипа?
Но тези, на които го предлагаха, един подир друг поклащаха глави. Изпитото лице на Лайонел съвсем не беше привлекателно. Бяха виждали роби с това изражение и преди и опитът им подсказваше, че никога нищо добро не излиза от такива хора. Още повече, че макар и добре очертани, мишците му бяха твърде слаби, плътта му изглеждаше прекалено мека и нежна. Каква полза от такъв роб, когото трябва да каляваш и охранваш, за да придобие сила, а може и да умре преди това? Дори петте филипа бяха много. И недоволният далал се върна при Али.
— Той е твой тогава, за пет филипа… Аллах да прости користта ти!
Али се захили, а корсарите му хванаха Лайонел и го отведоха назад при двамата купени вече негри.
В това време, преди да успее Али да даде цена за някой от другите роби, които искаше да купи, един висок възрастен евреин, облечен с черна дреха и тесни панталони като кастилски благородник, с дантелен нагръдник на врата, с украсена с пера шапка на сивите къдрици и хубава кама, увиснала на колан от ковано злато, призова вниманието на далала.
В отделението за пленниците от по-незначителните нападения, извършени от Бускен, седеше двадесетинагодишна андалузка девойка с истинска испанска красота. Лицето й имаше меката бледност на слоновата кост, гъстата й коса бе черна като абанос, тя имаше тънко изписани вежди и бездънни нежнокафяви очи. Облечена бе с хубавата носия на кастилските селянки, а сдиплената над корсажа на роклята червено-жълта кърпа оставяше открита великолепната й шия. Беше много бледа и в погледа й имаше нещо диво, но това с нищо не намаляваше хубостта й.
Беше привлякла вниманието на евреина, а не е изключено да бе събудила у него и желание да отмъсти чрез нея за част от жестоките злини, за изтезанията, опожаряванията, отчуждаванията и изгнанията, които неговите сънародници понасяха от страна на нейните. Може би си беше припомнил за нападнатите еврейски квартали, за изнасилените еврейски девойки, за еврейските деца, изклани в името на бога, почитан от тези испански християни, защото в черните му очи и в ръката, която протегна да я посочи, имаше някакво яростно презрение.
— Ей за онова кастилско момиче бих дал петдесет филипа, о, далал — заяви той. Далалът даде знак, след който корсарите измъкнаха съпротивляващата се девойка.
— Толкова много хубост не може да се купи за петдесет филипа, о, Ибрахим — рече продавачът. — Ето, Юсуф ще плати най-малко шестдесет. — И той застана очаквателно пред разкошно облечения мавър.