Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Сериозният му поглед срещна нейния.
— Не, не мога.
Бледата усмивка на Ан угасна. Нещо го тревожеше, но тя се боеше да разбере какво.
— Мога ли да ти помогна по някакъв начин?
Той продължаваше да не сваля очи от нея.
— Не.
Ан преглътна.
— Сам ли предпочиташ да бъдеш, Дом?
Погледът му се смекчи. На устните му трепна съвсем лека усмивка.
— След няколко минути ще бъда горе.
Тя кимна. Беше разтревожена и объркана. Но изведнъж Дом се наведе и я целуна лекичко. Изпълнена с облекчение от този малък жест на нежност, Ан се усмихна и се прибра обратно в спалнята.
Легна си отново в леглото и духна свещта. Но сега тя бе тази, която не можеше да заспи. Завъртя се на една страна, прегърна възглавницата и се заслуша да чуе стъпките на Дом.
Чакаше го. Копнееше за него.
Чак сега осъзнаваше силата на страстта, която изпитвайте към него. Тялото й потръпна; ръцете й притиснаха възглавница та към гърдите й. Беше прекарала само два дни с Дом, а вече се държеше — и се чувстваше — като влюбена ученичка.
Вече бе много близко до това да се влюби до полуда в него, да се влюби много по-силно, отколкото някога, когато беше момиче.
Щастието, което изпитваше до преди малко, се стопи. Как да не се влюби в Дом? Той беше всичко, за което една жена може да мечтае: красив, очарователен и обаятелен; невероятно мъжествен властен и в същото време нежен; при това богат и знатен.
Очите й се напълниха със сълзи. Напомни си, че Дом не се бе държал нежно и любящо преди четири години, когато се ожени за нея и веднага след това я изостави.
Бяха прекарали само два дни заедно и ето че тя вече го желаеше отчаяно — поне физически. А какво ли щеше да е след още пет дни, когато им предстоеше да се върнат в Уейвърли Хол?
Ан потрепери. Дали Дом не бе прав? Може би след тази седмица вече нямаше да иска той да си отиде. Може би след тази седмица нямаше да има сили да го помоли да си тръгне. Може би вместо това щеше да го помоли да остане.
В този момент Дом влезе в стаята. Ан възкликна стреснато и се надигна, като придърпа завивките до шията си.
— Извинявай — каза той. Държеше в ръка свещ, чийто пламък трепкаше силно. — Не исках да те уплаша.
— Няма нищо. — Тя се втренчи в свещта. Тръпки на необясним ужас полазиха по тялото й. Внезапно пламъкът угасна.
Искаше й се Дом да дойде при нея и да я прегърне, но той не го стори. Вместо това прекоси потъналата в пълен мрак стая с бързи стъпки.
— Ан, защо си отворила прозореца? Стаята е леденостудена.
Ан се обърна слисано.
Прозорецът зееше широко отворен. Докато Дом не го затвори.
19
Яхнали жребците от Тавалон, двамата влязоха в малкото селце Фолкърк. Дом беше предложил на Ан да вечерят в странноприемница „Червения елен“. Ан прие е радост и на свой ред предложи да отидат до там с коне, вместо с раздрънкания файтон.
Подкараха бавно конете по късата калдъръмена главна улица на селото. Един едър хлебар е рунтава вълнена наметка излезе на прага на фурната си, за да им подвикне за поздрав. Някаква жена, която вървеше по улицата, понесла пълна с яйца престилка, също се спря, направи реверанс и им се усмихна.
— Добър ден, милорд, милейди.
— Добър ден — отвърна е усмивка Дом.
Ан също се усмихна. И как не? Беше се случило. Беше лудо влюбена в своя съпруг — въпреки миналото, без да я е грижа за бъдещето. Още преди няколко дни бе взела решение да не мисли за нищо друго, освен за настоящето. Щеше да разсъждава за проблемите едва когато бъдеше принудена да го стори. В Уейвърли Хол.
В момента тя бе влюбена жена. Обичана жена.
— Яздиш много добре, Ан. Нямах представа — каза Дом.
— Обичам конете — отвърна Ан, абсурдно окрилена от този незначителен комплимент. А гласът на Дом постигна съвършено ефекта, който той несъмнено целеше: кръвта във вените й пламна.
Кехлибареният му поглед не се отделяше от нея.
— Може би между нас има много повече общи неща, отколкото сме предполагали.
Ан усети, че се изчервява. Да, двамата с него определено имаха много общи неща помежду си. Любовта към конете бе едно от тях, но по-важни бяха тяхната привързаност към Уейвърли Хол… и разтърсващата страст, която бяха открили, че изпитват един към друг.
Дом скочи от коня си, завърза поводите за един стълб и отиде до Ан. Ръцете му обгърнаха талията й.
— Питам се за какво си мислиш в момента — промърмори той.
Тя се изчерви още по-силно, но не отклони поглед. През последните няколко дни бе станала необичайно дръзка.
— Мисля си за всички общи неща помежду ни.