Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Само че този път нещата бяха различни.
Този път Ан щеше да бъде негова, сигурен бе в това.
Щеше да предпочете него вместо Дом Сейнт Джордж.
Патрик щеше да се погрижи да стане така.
Той удари гневно една кана с вода и тя падна на пода и се разля. Ан все още бе влюбена в Дом. Защо иначе ще тръгва на пътешествие сама с него? А най-лошото бе, че Дом вече със сигурност бе успял да я прелъсти и да я подмами в леглото си. Мисълта за това изпълваше Патрик е болка и ярост.
Но той не смяташе да се предава. Щеше да откъсне Ан от Дом. Опитал бе да я вразуми с думи, но без успех. Значи трябваше да прибегне до други средства, за да й покаже какъв подъл, ужасен негодник е Дом.
Патрик стисна юмруци. Искаше да убие Дом Сейнт Джордж! Но нямаше да го убие, естествено. Защото колкото и да го мразеше, в същото време го обичаше като роден брат.
Само че днес бе толкова побеснял, че му се искаше да убие дори Ан!
18
Ан шибна жребеца с камшика и се приведе ниско над шията му. Животното се втурна в галоп надолу по каменистата пътека. По-дребните камъни се разхвърчаваха под копитата му и се търкулваха в тясната клисура встрани от пътеката. Внезапно конят се препъна. Ан стисна здраво гривата му, за да се задържи на седлото и с крайчеца на окото си зърна осеяното със скали дъно на клисурата на много метри по себе си. Стресната, тя заби рязко пети в хълбоците на жребеца и той мигновено забави ход.
Ан не смееше да се обърне, за да види дали ездачът отново я следва.
Не се и налагаше. Звукът на галопиращите конски копита се чуваше съвсем ясно зад гърба й. И се приближаваше все повече и повече.
Сърцето й се бе качило в гърлото. Тя погледна за миг през рамо, но зърна само лъскавата червеникавокафява козина на коня, който се носеше като стрела към нея. Беше само на няколко дължини зад нея! Ужасена, Ан се обърна и пришпори с все сила жребеца си.
— Ан! — извика Дом.
Тя реши, че не е чула добре. Но Дом, който вече я бе настигнал, отново я извика по име, протегна ръка и сграбчи поводите на коня й. Двата жребеца — неговият и нейният — подскочиха рязко, сетне се укротиха и застанаха един до друг на тясната пътека.
Дом пусна коня й и приближи своя плътно до него. Коляното му докосна бедрото й.
— Какво правиш, по дяволите? — изкрещя той.
Ан го изгледа е ококорени от изумление очи, после се отпусна премаляла от облекчение върху шията на своя жребец и зарови лице в сивата му грива. Сърцето й туптеше в бесен ритъм.
— Какво ти става? — Дом все още викаше. — Как ти хрумна да препускаш така безразсъдно?! Ще убиеш и себе си, и коня!
Ан си пое голяма глътка въздух. Пулсът й най-после започваше да се успокоява. Едва сега усещаше, че цялото й тяло трепери.
Божичко, значи все пак е бил Дом, а не някой тайнствен непознат със зли намерения! Тя се изправи и се усмихна отпаднало.
— Не разбрах, че си ти.
Той се втренчи в нея. Лицето му бе потъмняло от ярост. Очите му бяха станали почти черни.
— Какво?
— Уплаших се — обясни Ан и отмахна кичур коса, прилепнал към лицето й. — Помислих, че някой ме преследва.
Тя се засмя нервно, осъзнала колко нелепо звучи и че изглежда като умопобъркана. Сетне отмахна още няколко кичура от лицето си. От лудешкото препускане кокът й се бе разпаднат и гъстите й, дълги до кръста коси се спускаха по раменете и гърба й в пълен безпорядък.