Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Ан? — промълви Дом със сериозно до смърт изражение.
Но четири години бяха прекалено дълго време. Ан премигна, за да избистри овлажнелия си поглед.
— Ако имах поне малко разум, щях да ти кажа да си вървиш.
— Но?
Тя усети, че трепери.
— Не искам да си отиваш, Дом. Нито сега, нито когато и да било.
Очите му, цялото му лице се озариха от радост. Той се пресегна през масата и сграбчи развълнувано ръката й.
— Ан!
Ан поклати глава. Зави й се свят от усилието, което полагаше, за да се пребори със себе си.
— Дом, почакай. Не мога да реша сега. Просто ти казвам какво чувствам.
Дом трепна. Радостната светлина в очите му угасна.
— Разбирам.
Разочарованието му бе повече от очевидно. Сега Ан бе тази, която улови ръката му и я стисна силно. Беше готова да му признае цялата истина, да му признае колко го обича. Но предпазливостта, придобита през четирите години на безкрайно очакване, я разколеба. Разколеба я и това, че самият Дом също никога не бе говорил за любов.
Той се усмихна и сви рамене.
— Предполагам, че просто ще трябва да положа още мъничко усилия, за да те убедя да забравиш миналото.
Ан въздъхнах облекчение.
— Никъде в правилата на играта не е казано, че не можеш — усмихна се тя и погали лекичко ръката му с върха на пръстите си. За да му покаже какво чувства всъщност, нищо че не можеше да му го каже с думи.
— Тогава да се прибираме у дома — каза Дом и повика съдържателя на странноприемницата. Но денят вече не беше същият.
Бъдещето ги настигаше. И двамата го знаеха.
Каляската на Уейвърли ги бе взела от гарата в Дълтън преди час. Теглени от шест великолепни, еднакви черни жребци, Дом и Ан се движеха покрай старата тухлена стена, която ограждаше имението. Уейвърли Хол вече се виждаше — огромна тухлена къща от джорджианската епоха, с масивни бели колони и множество странични постройки. Доскоро тази гледка винаги бе сгрявала сърцето на Ан. Но сега бе съвсем различно.
Сега тя гледаше очертанията на своя дом с пълна апатия. Още откакто се бе събудила сутринта, всичко й се струваше празно и безцветно. Припомняше си, и то в най-големи подробности, утрото след сватбата си, когато бе видяла как Дом отпътува е изгрева на слънцето. Никога не се беше чувствала по-смазана. Никога не беше изпитвала по-силна болка, истинска физическа болка.
Новата Ан, жената, която бе получила толкова много любов през тази седмица, имаше пълно доверие в него. Но другата Ан се беше върнала — онази Ан, която бе изпратила четири зими без съпруг до себе си. И тази Ан беше уплашена, предпазлива, изпълнена със съмнения.
Нима можеше да го направи? След като го обичаше толкова силно?
Нима можеше да не го направи? След като част от нея упорито отказваше да му повярва?
Тя го погледна. Откакто се бяха събудили във влака тази сутрин, Дом се държеше като напълно чужд човек. Учтиво, любезно, но без капчица топлота. Ето и сега бе стиснал здраво челюст. Сутринта не се беше обръснал и лицето му бе покрито от едва набола тъмна брада. Седнал бе много предпазливо на отсрещната седалка — така, че краката му по никакъв начин да не се докосват даже до полите й. Всъщност, изобщо не я бе докосвал още от нощта, когато се любиха, докато влакът се носеше през тъмните хълмове на северна Англия.
Ан имаше чувството, че се задушава. Полагаше огромни усилия да се успокои. Полагаше огромни усилия да не заплаче. И непрекъснато мислеше за седмицата, прекарана с Дом. Той трябваше да я обича — така, както го обичаше тя.
Да можеше сега да я прегърне и да й каже колко много я обича!
Но някога, преди четири години, пак беше вярвала, че Дом я обича. А той изобщо не я е обичал. Въпреки че се бяха прегръщали тъй страстно в градината в навечерието на сватбата си с Фелисити. Въпреки че две седмици по-късно се бе оженил за нея.
— Ан — прошепна Дом. Тя трепна. Погледите им се срещнаха. — Ела.
Ан не се поколеба нито за секунда. В мига, в който той протегна ръце, тя се хвърли на гърдите му.
Но това не беше желаната от него прегръдка. Не беше желаната от нея прегръдка. Ръцете му бяха чужди, вдървени и я притискаха болезнено към тялото му.
Ан впи пръсти във врата му. Устните им се сляха. Тялото му я притисна с тежестта си и я свали по гръб. Мускулестите му бедра разтвориха краката й.
Тя е готовност прие целувката му, устните му, езика му — всичко, което той искаше да й даде. Тялото й се изопна назад, от гърдите й се изтръгна стон. Дом разтвори яката й и обсипа шията й с целувки. Ръцете му замачкаха гърдите й през жакета и роклята. Устните му ги последваха.