Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дом се ухили и трапчинката засия на бузата му.
— Ти си точно жена за мен, Ан — каза той, като я свали от коня. — Защото и аз си мисля за същото.
В същия миг Ан се озова в обятията му. Пулсът й се ускори. Беше се отказала да носи кринолин по време на престоя си в Шотландия и сега усещаше през полите на роклята си допира на дългите му, мускулести крака, притиснати до бедрата й. Устните му бяха съвсем близо до лицето й. Неговите красиви, опасни устни. Ан копнееше за целувка… само че се намираха насред главната улица на селото. После обаче й хрумна, че всъщност никой няма да ги види, защото бяха скрити между двата коня. Да, наистина бе станала дръзка и безсрамна.
Сякаш прочел мислите й, Дом я притисна още по-силно.
— Ан… — прошепна той и наведе глава.
Ан затвори очи и го остави да я целуне, вкопчила пръсти, реверите на избелелия му туиден жакет. Беше само една кратка нежна целувка, но цялото й тяло пламна от глава до пети.
Тя се усмихна на своя съпруг.
— Поведението ни е малко безсрамно.
— Не е вярно — каза Дом с пленителна усмивка. — Аз не се придържам към нормите на днешния морал, според които хората трябва да се любят напълно облечени и със затворени очи. И ако ти имаше склонност към благоприличие, щях да направя всичко възможно да те откажа от нея.
И щеше да успееш, помисли си Ан.
— Хм, все пак да признай, че поведението ни е скандално.
— Не ми пука, пък и така или иначе никой не ни гледа — усмихна се Дом.
Тя понечи да се съгласи, но внезапно собствената й усмивка се стопи. Беше си спомнила за отворения прозорец преди две нощи. Или замъкът Тавалон бе обитаван от призраци, както се опасяваше Бел, или някой бе влязъл в стаята й, докато е бита долу, а може би дори преди това — докато е спяла. И двете възможности бяха нелепи, абсурдни. И много плашещи.
— Ан?
— Мислех си как прозорецът в спалнята ни беше отворен — миналата нощ — призна Ан.
Дом протегна ръка и я погали нежно по косата. Днес тя беше увила плитките си във венче.
— Смятах, че вече сме приключили е този въпрос. Сънувала си, че си затворила прозореца, Ан, това е единственото обяснение. — Той й се усмихна. — Никой не би могъл да проникне в замъка Тавалон след мръкване, освен ако не е призрак.
Ан кимна напрегнато. Може би наистина е било призрак. Само че безпокойството не я напускаше.
Вечеряха печено еленско месо и филе от сьомга. Наред с основното ястие имаше и спаначен огретен, сладки картофи, задушени в масло и мед, както и лека салата от зеленчуци, залята с вкусен сос, чиито съставки Ан не успя да определи. Тя пи шери, а Дом — половин бутилка червено вино. И двамата не пожелаха десерт.
Дом се облегна назад на стола си. Очите му бяха топли, златисти, вперени неотлъчно в нея — както през целия ден. Ан никога не се бе чувствала толкова дълбоко и силно свързана с друго човешко същество, колкото се чувстваше в този момент. Да обичаш някого и да бъдеш обичан от него беше нещо прекрасно.
Мисълта за завръщането в Уейвърли Хол я ужасяваше.
Дом се приведе напред.
— Ан, след два дни се прибираме у дома.
Значи и той мислеше за това. Тя се размърда неспокойно.
— Да.
Усмивката му беше изчезнала. Той взе ръцете й в своите.
— Беше една много хубава седмица.
Ан не искаше да продължава този разговор. Не искаше да се докосва до бъдещето. Още не. Оставаха им още два дни.
— Да, беше хубава седмица — неуверено каза тя, отбягвайки погледа му.
Дом остана безмълвен.
Ан събра смелост и вдигна очи. Той бе отдръпнал ръцете си и в момента ги изучаваше съсредоточено. Като че ли беше обиден, дори наранен от нея и от онова, което бе обещала да направи.
Внезапно Ан изпита омраза към Уейвърли Хол. И към миналото. Не искаше да си спомня за него. Искаше животът й — целият й живот — да е такъв, какъвто бе сега. Не искаше да се връща у дома и да се превърне в разумната, решителна и твърда Ан, в жената, способна да отблъсне Дом Сейнт Джордж. Искаше да бъде новата, непозната доскоро Ан. Огнена и страстна, женствена и обичаща.
О, Господи!
Дом вдигна поглед.
— Ан, трябва да поговорим за това.
Обзе я отчаяние.
— Добре.
Той се поколеба.
— Какво смяташ да правиш?
Златистите му очи не се отделяха от нея. Ан си припомни как я бе държал в прегръдките си тази сутрин, след като се любиха. Припомни си как я бе гледал през тези дни, топлината в очите му. Топлина, а може би и истинска нежност, може би дори любов.
Сърцето й биеше лудешки. Нима може да го отблъсне? След като го обича толкова силно? След като бяха на прага на нещо тъй прекрасно и вълнуващо? След като бъдещето ги очакваше?