Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
И все пак най-лошото се бе случило.
Беше на път да се влюби в Ан.
Но Ан бе дошла с него тук, в Тавалон, по една единствена причина. За да изпълни своята част от сделката. За да е сигурна че след седмица той ще остави и нея, и Уейвърли Хол на мира.
Не, не можеше да поиска от него такова нещо, нали?
Дом се помъчи да си внуши, че това е невъзможно. В момента Ан изпитваше неутолима плътска страст към него, а тя бе много чувствена жена. Но наред с това бе още и много решителна жена, с необикновено силна воля. Преди четири години, когато бе съвсем млада и влюбена в него, той я беше изоставил. Трябваше да е истински глупак, за да вярва, че сега ще успее да я спечели отново. Напълно бе възможно Ан все пак да го отблъсне, колкото и да му се искаше това да не стане.
Ако го помолеше да си отиде, Дом нямаше да може да избегне онова, което тъй успешно бе избягвал през целия си съзнателен живот.
Сърцето му щеше да бъде жестоко разбито.
Ан се събуди под втренчения, злокобен поглед на кръглата луна.
Тя премигна изненадано. Беше сама. От огъня в камината бяха останали само няколко тлеещи въглена и стаята тънеше в почти непрогледен мрак. През разтворените завеси на прозореца се виждаше синкаво-черната нощ навън, пълна с блещукаща звезди и с ярката светлина на сякаш нажежената до бяло луна. Къде беше Дом?
Ан се протегна и едва сега осъзна, че е чисто гола под тежките завивки. Усмихна се на себе си. Знаеше, че би трябвало да се срамува от блаженството, което изпитваше, от това, че се чувстваше толкова великолепно отмаляла. Но очевидно под хладната й външност на благородна дама се криеше една друга сладострастна и пламенна Ан, за чието съществуване доскоро не бе и подозирала.
Завесите се разлюляха лекичко.
С крайчеца на окото си Ан забеляза това едва доловимо раздвижване и се стресна. Но преди да успее да се успокои, тя усети нечие присъствие зад себе си, в далечния ъгъл на стаята.
— Дом?
Отговор не последва.
Сега пък й се стори, че там няма никого. Но Ан се надигна тревожно, притискайки завивката пред гърдите си. Може би беше сънувала. И все пак…
— Дом? — извика отново тя.
И отново никой не й отговори.
Сърцето й затуптя уплашено. Каза си, че е сама и че просто й се иска Дом да е с нея, затова си е въобразила, че наистина е в стаята. Но си спомни страха на Бел от призраци и потръпна. И в същия миг усети, че отнякъде навлиза студен въздух.
Тя се взря в полюшващите се завеси и едва сега забеляза, че прозорецът е леко открехнат. Странно, доколкото си спомняше, преди лягане го бяха затворили. Обикновено не го оставяха отпорен, защото нощите в Шотландия бяха твърде хладни.
Ан се измъкна от леглото и внезапно се почувства неловко от голотата си. Цялото й тяло беше настръхнало. Тя намери тънкия халат и го облече, но не се стопли. Изтича бързо по каменния под и затвори прозореца. После пипнешком откри една свещ на масата, запали я и без да поглежда към тъмните ъгли на стаята, припряно излезе в коридора.
Колко тих бе замъкът през нощта.
Дали Бел не беше права? Дали Тавалон наистина не бе обитаван от духове?
Ан не вярваше в призраци, но въпреки това изпитваше безпокойство. Забърза към стъпалата. Колко глупаво се държеше! Какви призраци — беше съвсем сама на втория етаж на кулата; на горния спяха слугите.
На върха на стълбата Ан все пак се спря и хвърли бърз поглед през рамо. Коридорът зад гърба й беше тих, тъмен, празен.
Босите й крака се спуснаха безшумно по излъсканите стъпала. Когато стигна долу, тя отново се спря.
Дом стоеше, загледан в отъня, обърнат е профил към нея. Беше по панталони, халат и домашни пантофи. Изумителната му мъжка красота накара сърцето и да трепне, остави я без дъх.
Но нещо не беше наред. Ан се взря в него, без да смее да се приближи, защото бе повече от очевидно, че е в мрачно настроение. Изглеждаше нещастен. Но как бе възможно? Бяха прекарали един чудесен следобед. Той се бе държал като влюбен мъж. Нима не му беше доставила удоволствие? Или вече му е омръзнала? Сърцето й се сви.
Дом внезапно се раздвижи. Обърна се към нея.
— Ан?
Ан нямаше представа, че е усетил присъствието й. Тя пристъпи напред с неохота, почти с уплаха. Но се постара да предаде на тона си спокойствие, каквото в действителност не изпитваше.
— Не можеш ли да заспиш?