Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Ан отиде направо в господарския апартамент. В просторната облицована с мрамор баня я очакваше порцеланова вана, пълна с гореща вода. В гостната пък имаше малка маса, сервирана за двама. Бел разопаковаше багажа на господарката си в една от стаите, която по традиция се използваше само от маркизата. Ан се радваше като дете на всичко в луксозния, богато обзаведен апартамент. Сега, когато вече бе взела решение, тя се чувстваше невероятно свободна, лека и безгрижна. Сякаш огромен товар се бе смъкнал от плещите й като с магическа пръчка. Погледна през огромните трикрили прозорци към хълмистите ливади и потъналия в зелени на парк. Колко хубаво бе да си е отново у дома!
Някой почука на тежката махагонова врата. Ан прекоси стаята и отвори. За нейна изненада на прага стоеше главният коняр.
— Влез, Уили. Маркиза ли търсиш?
Уили влезе някак неохотно, свали шапка и нервно я замачка в ръце.
— Не, милейди. Бих искал да поговоря с вас, ако позволите. Само за момент.
Ан беше объркана.
— Разбира се — усмихна се окуражително тя.
Уили се озърна наоколо, но вниманието му бе привлечено не от богатата наредба, а от Бел, която шеташе в съседната стая.
— Може ли да говорим насаме? — попита плахо той. Силно заинтригувана, Ан кимна и затвори вратата към другата стая.
— Някакъв проблем ли има, Уили? С какво мога да помогна?
Конярят облиза устни.
— Да, мадам. Има проблем… голям проблем.
Тя го почака да продължи, но когато той не го стори, му се усмихна топло, несмутена от мрачния му тон.
— Няма защо да се боиш да говориш открито с мен.
— Да, но се боя — извика Уили. — Лейди Ан, откакто заминах те се тревожа толкова много, че по цяла нощ не мога да мигна, кълна се! Само че обещах на маркиза да не споменавам нито дума пред вас. Но не мисля, че е редно да си мълча. Мисля, че трябва да ви кажа истината.
Ан го гледаше неразбиращо. Какво можеше да има предвид Уили? Интуицията й подсказваше, че е нещо неприятно. Чувстваше, че трябва да остане лоялна към Дом, но в същото време искаше да узнае какво има да й каже Уили.
— Уили, не бива да пренебрегваш волята на маркиза. Сигурна съм, че щом те е помолил да запазиш нещо в тайна, е имал основателна причина да го стори — каза тя. Но безпокойството й се засили.
Той я погледна умолително.
— Но вие сте моята господарка и аз… аз се боя за вас.
— Не разбирам — бавно произнесе Ан.
Възрастният коняр изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се разплаче.
— Не е било злополука, лейди Ан — припряно каза той. — Онова, дето Блейз ви нарани, не е било никаква злополука!
Ан премигна объркано.
— Какво говориш?! — Колко нервна бе станала изведнъж. Съзнанието й се изпълни с разпокъсани образи — две преобърнати свещи, една овъглена роза, копитото на Блейз, спускащо се над нея миг преди да се стовари върху ребрата й, скъсаният кожен ремък, отвореният прозорец. — Уили?!
— Някой е отровил Блейз е бучиниш, милейди. Тая трева кара конете да пощръкляват. Накарал е и Блейз да пощръклее.
Беше й необяснимо трудно да проумее думите на Уили. Разумът й сякаш се бе вцепенил. Но Ан беше чувала за бучиниша — не много, но достатъчно, за да знае, че той наистина би могъл да направи Блейз неуправляем.
— Това е невъзможно — каза тя прегракнало.
— Възможно е! Маркизът знае. Но вие не бива да му казвате, че съм ви казал!
Ан се стовари като подкосена върху един стол.
— Дом знае?
— Той откри мястото на врата на Блейз, където е била сложена инжекцията. И аз го видях. А после, след като вие отпътувахте, намерих и спринцовката в една купчина боклук зад кухнята, където се хранят слугите.
Едва сега започваше да го проумява. Някой бе инжектирал отрова на Блейз.
— Но защо? — прошепна тя. — Защо? Но още докато питаше, вече знаеше отговора.
— Някой е искал да ви нарани, милейди — извика Уили. — Може би даже да ви убие!
Ан, която бе стигнала до този извод и сама, се взря в него ужасена.
Тя крачеше напред-назад из стаята. Някой искаше да я уплаши. Или да стори нещо много, много по-сериозно. Нима наистина някой искаше да я нарани? Случаен инцидент ли беше пожарът в спалнята и или умишлен палеж?
Бяха инжектирали на Блейз отровно вещество. Това едва ли бе шега. Можеше да бъде убита. Припомни си отново за скъсания ремък, който някой бе сложил в сандъка й. Господи!
Някой имаше достъп до коня й. И до личните й вещи.
Дали същият този някой бе влязъл в стаята й, докато тя е спяла, и бе предизвикал пожара? Защото очевидно беше влязъл след това, за да остави овъглената роза.