Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Докато я целуваше направо през дрехите, той пъхна ръце под полите й. Дланта му се шмугна през прореза на кюлотите й и след миг пръстът му се плъзна дълбоко в нея. Ан изкрещя.
Задъхан, Дом вдигна дрехите й нагоре и й помогна да развърже кринолина си. Сетне яростно го захвърли настрана.
Ан се вкопчи в раменете му, без да съзнава, че е заплакала. Полите й се бяха омотали около кръста. Дом разкъса предницата на панталоните си и проникна дълбоко в нея. Сълзите й опариха лицето му.
Сплели тела, те се замятаха като обезумели върху кадифената седалка на каляската. Ан стенеше отчаяно, осъзнала, че чувствата й са прекалено объркани, прекалено противоречиви; че няма да получи екстаза, в който копнееше да избяга. Изведнъж Дом се вцепени. Ръцете му я обгръщаха, притискаха я здраво. Тежестта на тялото му я приковаваше към седалката.
— Ан?
Ан знаеше, че ако каже и една дума, той ще разбере, че е заплакала, затова просто зарови лице на гърдите му.
— Не плачи — пресипнало каза Дом. — Моля те, не плачи.
Тя се разрида.
В този момент колелетата попаднаха на дълбока ровина на пътя и каляската подскочи, разделяйки телата им. Но това нямаше, значение. Дом вече не беше възбуден. Ала Ан отказваше да помръдне. Стиснала здраво очи, тя се вкопчи още по-отчаяно в него. Той също я прегърна още по-силно. Ан усети устните му върху бузата си и вкуса на собствените си сълзи в крайчеца на устата си.
— Не плачи — прошепна отново Дом с болка в гласа, вдигна главата й се взря право в очите й. Сетне се наведе и целуна сълзите на бузата й.
О, Господи! Ан никога не го бе обичала толкова силно, както го обичаше в момента. Тя го притисна към себе си страстно, отчаяно. Обичаше го с цялото си същество. Обичаше го толкова много, че я болеше. Нищо, че той навярно не я обичаше по същия начин.
Ще рискува.
Ще му повярва.
Ще го помоли да остане.
Не пристигнаха в Уейвърли Хол веднага. Малко преди да стигнат до къщата, Дом благоразумно нареди на кочияша да спре и помогна на Ан да си сложи отново кринолина и да оправи дрехите и косата си. Беше мрачен. Ан понечи да му каже какво е решила, но той я спря.
— Ще говорим в къщата. — Погледът му я избягваше упорито.
— Дом… — поде отново тя.
Но Дом дори не я погледна. Вместо това подвикна на кочияша да продължи напред.
Ан се облегна назад. Той беше прав. Този разговор трябваше да почака. С въпроси от такава важност не биваше да се избързва.
Каляската спря на овалната алея пред къщата. Двама лакеи помогнаха на Ан да слезе от нея. Дом я последва. Бенет стоеше на верандата е обичайния си официален вид, но Ан го познаваше добре и виждаше, че е доволен от завръщането им у дома. Преди обаче да успее дори да се усмихне на възрастния иконом, Дом я прегърна през кръста и я поведе напред. Тази изненадваща публична демонстрация на нежност я слиса дотолкова, че Ан загуби ума и дума. Но Дом продължаваше да не я поглежда.
Бенет се поклони.
— Милорд, милейди.
— Добър ден, Бенет — каза Дом. — Тук ли е все още дядо ми?
— Не, милорд, замина си малко след като вие с маркизата отпътувахте за Шотландия.
— А Бел и Вериг пристигнаха ли? — попита Дом. Двамата слуги си бяха тръгнали от Тавалон един ден по-рано.
— Да, сър. Апартаментът ви е готов. Очаква ви гореща вана.
— Много добре. — Дом погледна към Ан, после отново се обърна към иконома. — Преместихте ли вещите на съпругата ми в моя апартамент, както наредих?
— Да, милорд.
Ан с мъка сдържа удивеното си възклицание. Бенет отстъпи крачка встрани, за да им позволи да минат. Този път обаче опитът му да скрие доволната си усмивка беше неуспешен.
Ан впери поглед в Дом, но той се престори, че не забелязва. Очевидно не бе чакал да узнае нейното решение. Очевидно беше поел нещата в свои ръце още в замъка Тавалон. Ан знаеше, че би трябвало да бъде ядосана; вместо това изпитваше безумно вълнение. Хрумна й, че дори ако го бе помолила да си отиде, Дом навярно просто би пренебрегнал молбата й, би се отметнал от сделката.
— Дом… — започна тя.
Погледът му беше сияен и твърд като елмаз.
— Имаме да говорим за много неща. Защо не го направим на чаша чай в библиотеката, след като се изкъпеш и отпочинеш?
Ан кимна. Официалният му тон не я смути. Дом все още не знаеше, че е спечелил. И че неговата победа е всъщност нейна.
— В четири?
— Чудесно — каза той с внезапно премрежен поглед, сетне се наведе и я целуна по устата. Пред кочияша, двамата лакеи, Бенет и всички останали.