Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
След още миг Ан се озова на леглото, а Дом — върху нея. Беше чисто гола, а той — напълно облечен. Твърдата кожа на ботушите му дращеше прасците й, меката кожа на панталоните му галеше бедрата й, грубата вълна на жакета му претриваше ръце те и гърдите й. Възбудата й нарасна. Тя впи устни в него и се за мята по леглото. Драскани от вълнения плат, зърната й се втвърдиха, набъбнаха.
Езиците им се преплетоха. Дом пъхна крак между бедрата й и тя се притисна с все сила към гладката, износена еленова кожа, която го покриваше, стенейки в екстаз.
Дом откъсна устни от нея, останал без дъх.
— Ан, ти ще ме довършиш — изпъшка той.
Ан не разбираше какво иска да й каже. Не но я и интересуваше, защото Дом вече обсипваше с порой от целувки гърдите й, зърната й, гладкия й като коприна корем. Грапавите му дрехи дращеха кожата й, гъделичкаха я. Когато устните му докоснаха клитора й, тя изкрещя от удоволствие, а когато езикът му откри жадувания процеп, тялото й се огъна назад като дъга.
— Прости ми, Ан — прошепна прегракнало Дом, като се на дигна рязко и разкъса с една ръка панталоните си.
— Няма за какво — промълви Ан и погали с длан фината еленова кожа, покриваща члена му. Дом изстена. След миг пенисът му вече беше освободен от стягащите го панталони.
— Дръж се — предупреди я той.
Ан притисна хълбоци към леглото и протегна ръце назад, към таблата над главата си. В мига, в който се вкопчи в дървото, Дом проникна дълбоко в нея е един-едничък рязък, мощен тласък. Цялото й тяло отскочи нагоре. От гърдите й се откъсна силен вик.
Едва много, много по-късно си спомниха за ваната. Но тогава ароматната вода вече беше леденостудена, а небето навън притъмняло от спусналата се нощ.
Дом се взря в огъня, който гореше в камината.
Отвъд сиянието на пламъците големият салон бе тъмен, изпълнен с танцуващи сенки и потънал в тишина. Дом се бе опитал да заспи, но не беше успял.
При цялото му изтощение от последната нощ и от отминалия ден това бе просто изумително. Но Дом беше твърде разтревожен, за да може да заспи.
Дали някой наистина бе проследил Ан днес? Не, навярно си беше въобразила. Самият той не я бе следил, а и нямаше как да е видяла него, защото се беше появил от обратната й страна, при това само минути преди да я настигне. И не беше забелязал никакъв друг ездач.
Но Ан беше уплашена, а тя бе много смела и здравомислеща жена.
Дом се намръщи, припомняйки си двата „инцидента“, които се бяха случили с Ан. Ето че сега някой може би я бе проследил, докато е яздела сама. Едно беше ясно и ставаше все по-ясно: някой искаше да я уплаши или да й стори зло. Някой може би искаше да я убие!
Беше разярен. Който и да стоеше зад тези „инциденти“, щеше скъпо да си плати за онова, което се опитваше да направи. Дом лично щеше да се погрижи за това.
Утре щеше да отиде в селото сам и да разпита тук-там. В Уейвърли Хол Уили вече провеждаше тайно разследване по негово нареждане. Не искаше дядо му да узнае и да се разтревожи. Все още смяташе, че най-вероятната заподозряна е Фелисити. Ако ги бе последвала и тук, щеше лесно да я открие, защото тя бе прекалено млада и прекалено привлекателна, за да остане незабелязана в селцето. Само че ако Фелисити наистина бе тръгнала за Шотландия след тях, Блейк щеше да го уведоми за това, нали?
Имаше натрапчивото усещане, че пропуска нещо важно, някакъв ключ към отговора на загадката, който е току пред очите му.
Във всички случаи обаче не искаше да споделя подозренията си с Ан. Не искаше да я плаши точно сега, когато тя тъкмо започваше да се отпуска и да се държи нормално с него.
Той се размърда неспокойно на твърдия стол. Уискито му стоеше недокоснато. Имаше още една причина да седи в салона сам, потънал в мрачни мисли: болезнено ясното съзнание, че след още пет дни идилията му с Ан в Шотландия ще приключи. И че ще се върнат в Уейвърли Хол.
А Дом все още не бе сигурен в нейния отговор.
Изправи се и отиде толкова близо до огъня, че пламъците заплашваха да го изгорят. Но той се вторачи право пред себе си, без да забелязва тази опасност.
Всичко бе толкова неочаквано. Съвсем неочаквано. Всички — и собствената му страст, и нейната страст.
И колкото и да бе невероятно, увлечението му по неговата съпруга се задълбочаваше с всеки миг, прекаран заедно с нея.
Какво ставаше с него?
Цял живот бе отбягвал сериозните връзки. Още в много ранна възраст беше взел решение да запази емоционалната си независимост, да не се нуждае от никого, освен от себе си. Имаше достатъчно ум в главата си, за да осъзнае, че ако не се нуждае от никого, няма да може да бъде наранен от никого. Стигаха му раните, получени в детските години.