Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Изражението на Дом рязко се промени.
— А това си бил ти. — Тя се усмихна още веднъж, този път по-уверено, и притисна длан към разтуптяното си сърце. — Нямаше да препускам така, ако знаех, че си ти. Колко съм глупава.
Дом вдигна глава и обходи с поглед хълмовете зад гърба й. Ан трепна, защото й се стори, че той наистина търси нещо… или някого. Но тогава Дом отново впери поглед в нея и тя тутакси забрави страховете си. Знаеше, че изглежда ужасно. Не само защото косата й се бе разпуснала, а и заради раздърпаните си дрехи. Част от копчетата на жакета й бяха изхвръкнали.
Но погледът му се плъзна бавно по зачервеното й от вятъра лице, по разпиляната й коса, по развълнуваната й гръд, по краката й, очертани под черната пола на костюма за езда. Внезапна топла вълна обля цялото й тяло, сгря всяка негова клетчица, стегна всяко негово мускулче. Господи, това бе срамно. Безсрамно!
— Добре ли си? — промълви тихо Дом. Ан кимна, неспособна да проговори.
Той премести коня си още по-близо. Бедрото му се допря до нейното. Очите му я пронизваха.
— Божичко, Ан, помислих, че ще си строшиш врата.
Нещо трепна у нея — нещо дълбоко в душата й. Тя също впери поглед в него. Загрижеността му бе повече от очевидна. Звучеше в гласа му, изписана бе на лицето му. Светеше в тези негови невероятни, омагьосващи очи. В главата на Ан остана една единствена мисъл: аз не съм му безразлична.
Господи, наистина не съм му безразлична.
Погледът на Дом потъмня. Той се приведе към нея, обгърна я здраво с ръка през кръста и я притегли към себе си, за да я целуне. Тя затвори очи. Целувката му бе жадна, пламенна, властна. Езикът му разтвори устните й. От гърдите й се отрони тих стон. Беше притисната юмруци към меката вълна на ездаческия му жакет.
Дом откъсна устни от нея.
Ан се отпусна отново на седлото си. Замаяна.
Той стисна челюст. Погледът му се плъзна по скалистия хълм, който се издигаше зад тях, сетне към дълбоката клисура встрани от пътеката. Не й бе трудно да отгатне за какво мисли. Тя мислеше за същото.
Дом се усмихна накриво.
— Да се прибираме.
Ан кимна и улови юздите на коня си, изпълнена със съжаление, че наоколо няма поне мъничко трева, която да им послужи вместо легло. Какво ставаше с нея?
Страхуваше се да дири отговора. Затова предпочете да последва Дом по тясната пътека към замъка Тавалон, вперила неотлъчно очи в широкоплещестия му гръб.
Ан разсеяно събличаше костюма си за езда с помощта на Бел. Разсеяно, защото мислеше за Дом. Дори гледката на старовремската бакърена вана, пълна с димяща, ухаеща на рози вода за къпане, не бе в състояние да я откъсне от срамните й мисли.
Когато на вратата се почука, тя застина неподвижно. Знаеше кой е. Защо ли се бе забавил толкова?
Бел прикри усмивката си и подаде на своята господарка виненочервения копринен халат. Ан го надяна бавно върху голото си тяло и завърза колана. Сетне кимна на Бел да отвори вратата.
Дом веднага прикова поглед в нея, сякаш знаеше, че под халата си е чисто гола. Изглежда изобщо не забелязваше присъствието на Бел. Златистите му очи блестяха. Гласът му бе приглушен.
— Мога ли да вляза?
Тялото й вече гореше трескаво, готово да го приеме. И то само заради една единствена целувка и заради загрижеността, която бе проявил към нея. И заради собствените й греховни мисли. Ан кимна. Почти не забеляза как Бел се изниза от стаята, затваряйки вратата след себе си.
Дом отмести поглед към ваната.
— Не бих искал да ти преча.
— Нямам нищо против — каза Ан с неузнаваем глас.
Дом се приближи и, без да сваля очи от нея, развърза колана на халата й, който веднага се разтвори, откривайки гърдите й, корема й и тъмния триъгълник между бедрата й. Ан стоеше напълно неподвижна.
За разлика от погледа на Дом, който се спусна надолу. Лицето му се изопна. Ръката му се вдигна, пръстите му погалиха бузата й.
— Уплаши ме днес следобед.
Ан преглътна. Беше неспособна да говори.
— Толкова си красива, Ан — прошепна той дрезгаво.
Тя се усмихна и с лека въздишка притисна лице към дланта му. Знаеше, че не е красива, но от миналата нощ насам се чувстваше като най-прекрасната жена на света.
— Дом…
Дом вече не я гледаше в очите. Без да се усмихва, той плъзна ръка по шията й и я пъхна под копринения халат, за да обхване в шепа едната й гърда. Ан с мъка потисна стона си.
Миг по-късно ръцете му се впиха здраво в хълбоците й и я притиснаха към тялото му. Целуна я със същата ненаситна жажда, с която я бе целунал преди минути сред каменистата пустош навън. Ан отвърна на целувката му с не по-малка жар, засмуквайки долната му устна първо нежно, после по-силно. В отговор Дом я притисна още по-плътно към себе си, така че голите й, пламнали слабини да прилепнат към възбудения му член.