Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Гущерите проявяват безспорни драконови черти. За нещастие, трябва да си останат в близост до този, който ги е Впечатил, иначе щях да донеса няколко за доказателство.

Сограни само изръмжа, но изведнъж бе станал по-благоразположен.

— Надявах се, че вие като Водач на животновъдите, може да знаете нещо повече за огнените гущери. Игън несъмнено гъмжи от тях…

Сограни го прекъсна като нетърпеливо махна с ръка:

— Не мога да си губя времето с хвъркати! Безполезни създания. Нито един от моите занаятчии не би…

— Имам всички признаци да смятам, че те могат да бъдат от огромна полза за нас. В края на краищата ако драконите са били създадени от огнени гущери…

— Невъзможно! — Сограни се загледа в него, а тънките му устни сякаш изразяваха твърдо отрицание на подобна вероятност.

— Е, не са били отгледани от уер-пазачи.

— Човек може да промени размерите, но само толкова. Може, разбира се, от голямо животно да направи още по-голямо и да подобри първоначалната порода — И Сограни махна към дългокраката крава. — Но от огнен гущер да отгледа дракон? Абсолютно невъзможно!

Ф’лар реши да не си губи времето по този въпрос и извади ръкавицата изпод колана си, като изсипа ларвите в другата си ръка облечена в ръкавица.

— Ето, сър. Виждали ли сте такива…

Реакцията на Сограни не закъсня. С уплашен вик той сграбчи ръката на Ф’лар и разсипа ларвите върху каменната настилка на обора. Ревейки да му донесат агенотрий, той затъпка гърчещите се ларви, сякаш те бяха олицетворение на злото.

— Как може, вие… драконов ездач… да донесете такава мръсотия в моя дом?

— Майсторе, владейте се! — озъби се Ф’лар, като сграбчи мъжа и го разтърси. — Те ядат Нишки. Също като пясъчния червей. Като пясъчния червей!

Сограни трепереше, като не сваляше поглед от ръцете на Ф’лар. Поклати яйцевидната си глава и лудостта бавно изчезна от погледа му.

— Само огън може да гори Нишките, драконови ездачо!

— Казах ви — рече студено Ф’лар. — Тези ларви ядат Нишки!

Сограни кръвнишки го изгледа:

— Те са отвратителни създания. Губите ми времето с тия глупости!

— Моите най-искрени извинения! — каза Ф’лар като отсечено се поклони. Ала човекът не схвана иронията му. Сограни се върна при кравата си, сякаш Ф’лар въобще не го беше прекъсвал.

Ездачът си тръгна, но докато надяваше ръкавиците си единия му пръст докосна влажното хлъзгаво тяло на една ларва.

— Да съм се срещнел с Водача на животновъдите, а?! — изропта той под носа си и като отхвърли услугите на слугата да го придружи до изхода, той напусна обора. Зад гърба му се разнесе мученето на добиче.

— Да, той развъжда животни, но не и идеи. Идеите са безполезни и са губене на време.

Докато той и Мнемент се издигаха, Ф’лар се зачуди колко ли проблеми си имаше Д’рам с този стар глупак.