20 години по-късно

— Дявол да го вземе! — забеляза Ла Раме. — Какви успехи правите в лакомията, ваше височество! От пет години не съм виждал нито веднъж такава радост на лицето ви.

Херцогът разбра, че не се владее добре. Но Гримо сякаш подслушваше на вратата и сякаш видя, че веднага трябва да отвлече мислите на Ла Раме: в същата минута той влезе и направи знак на Ла Раме, че има да му каже нещо.

Ла Раме се приближи до Гримо, който му заговори ниско.

През това време херцогът.се овладя.

— Аз забраних вече на тоя човек да идва тук без мое позволение — каза той.

— Трябва да го извините, ваше височество — отвърна Ла Раме, — защото аз го повиках.

— А защо го повикахте, като знаете, че ми е неприятен?

— Ваше височество си спомня условието: той трябва да прислужва на тая знаменита вечеря. Ваше височество забрави вечерята.

— Не. Но забравих господин Гримо.

— Ваше височество знае, че без него няма да има вечеря.

— Хайде, правете каквото искате.

— Приближете се, любезни — каза Ла Раме, — и слушайте какво ще ви кажа.

Гримо се приближи с крайно намръщено лице.

— Негово височество — продължи Ла Раме — ми направи честта да ме покани да вечерям утре с него.

Гримо направи знак, че не разбира какво го засяга това.

— Да, да — продължи Ла Раме, — напротив, това ви засяга, защото вие ще имате честта да ни прислужвате, без да смятаме това, че колкото и големи да са апетитът и жаждата ни, все пак в чиниите и бутилките ще остане нещо, и то ще бъде за вас.

Гримо се поклони в знак на благодарност.

— А сега ще помоля ваше височество да ме извини — каза Ла Раме. — Изглежда, че господин дьо Шавини ще отсъствува няколко дни и преди заминаването си иска да ми даде някои нареждания.

Херцогът се опита да размени поглед с Гримо, но очите на Гримо гледаха равнодушно.

— Вървете — каза той на Ла Раме — и се върнете колкото се може по-скоро.

— Значи ваше височество желае да се реваншира за вчерашната игра?

Гримо кимна незабелязано отгоре надолу.

— Да — отговори херцогът, — но пазете се, мили ми Ла Раме, не всички дни си приличат, така че днес съм решил да ви направя на пух и прах.

Ла Раме излезе: Гримо го изпрати с очи, без да се помръдне; но когато вратата се затвори, той извади бързо от джоба си молив и едно четвъртито листче.

— Пишете, ваше височество — каза той.

— Какво да пиша?

Гримо направи знак с пръст и продиктува:

Всичко е готово за утре вечер; бъдете нащрек от седем до девет часа: дръжте два оседлани коня: ще се спуснем от първия прозорец на галерията.

— После? — запита херцогът.

— После, ваше височество? — учудено повтори Гримо. — После се подпишете.

— И това ли е всичко?

— Какво желаете повече, ваше височество? — продължи Гримо, който предпочиташе най-стегнат стил.

Херцогът се подписа.

— А сега — каза Гримо, — ваше височество, изгубихте ли топката?

— Коя топка?

— Тая, в която беше писмото.

— Не, мислех, че може да ни дотрябва. Ето я. Херцогът извади топката изпод възглавницата и я подаде на Гримо.

Гримо се усмихна колкото се може по-приятно.

— Е? — попита херцогът.

— Аз ще зашия листчето в топката, ваше височество — рече Гримо, — а през време на играта вие ще я хвърлите в рова.

— Но може би ще се изгуби?

— Бъдете спокоен, ваше височество, там ще има някой, който да я прибере.

— Градинар? — попита херцогът. Гримо кимна утвърдително.

— Същият, вчерашният? Гримо кимна повторно.

— Значи граф дьо Рошфор?

Гримо кимна три пъти утвърдително.

— Но съобщи ми поне някои подробности за начина, по който ще бягаме.

— Това ми е забранено до последната минута — каза Гримо.

— Кои ще ме чакат от другата страна на рова?

— Нищо не зная, ваше височество.

— Кажи ми поне какво ще съдържа тая знаменита баница, ако не искаш да полудея.

— Ваше височество, тя ще съдържа два ножа, едно въже с възли и една желязна круша1.

— Добре, разбирам.

— Ваше височество вижда, че ще има за всички.

— Ние ще вземем ножовете и въжето — каза херцогът.

— А ще накараме Ла Раме да лапне крушата — прибави Гримо.

— Мили ми Гримо — рече херцогът, — ти не говориш често, но когато говориш, трябва да призная, думите ти са златни.