Забавна Библия

Това място от Библията изисква особено важни бележки. Ние знаем вече, че бог има ръце, с които твори, че има нозе за ходене по нашата планета, когато сметне за необходимо това; неотдавна узнахме, че има гръб и че го е показал на Моисей; има нос, с който „мирише приятното благоухание“. Сега узнаваме, че божият нос не само украсява лицето на „твореца“ на света, за да не възбужда смях е липсата на този естествен детайл на лицето. Не, истински нос е! Също както бог обича добре да си похапне (спомнете си забележителния обед у Авраам), той в един от дните на „творението“ си създал за собствени нужди нос, който „мирише приятното благоухание“ и не понася лошите миризми.

От друга страна, не е трудно да се предвиди, че нищо не е струвало на всемогъщия бог да огради своя нос от лоши миризми. Та нали еврейският народ е „народ божи“, избран от бога. Но на бога никак не дошло на ум да избави този народ от неприятните последствия на храносмилането, щом миризмата на изпражненията е неприятна на неговото вездесъщо обоняние. Да направи така, че храната да се всмуква изцяло в еврейските организми, да отмени всяко евакуиране на отпадъците от организма — ето, струва ни се, най-простият и остроумен изход от затруднението. В краен случай евреите биха били малко по-иначе устроени анатомически и това още повече, отколкото обрязването, би ги отличавало от останалото човечество. Или пък ако всемогъщият бог не искал да дава на своя народ такава забележителна привилегия, като липсата на дебело черво, ако той е държал много евреите да ходят по нужда като всички хора, все пак е било лесно да нареди така, че намирайки се сред тях в лагерите им, да не чувствува лошите миризми. Ние — ако бихме притежавали прерогативите на всемогъщия! — чисто и просто бихме издали декрет изпражненията на евреите във военно време да имат миризма на теменужка или на друго някакво цвете по наш избор. Нищо не може да бъде по-лесно и просто за този, който притежава всемогъщество!

Някои казват, че един безупречен сонет струва колкото цяла поема. И наистина, на нас ни се струва, че стиховете 12, 13 и 14 от 23 глава на „Второзаконие“ струват сами повече, отколкото всичките псалми на Давид. Колко несравнимо велик е хоризонтът, който тези три стиха откриват на богословската наука! В този божи нос, който не обича лошите миризми, има непостижими теологически дълбочини, щом само човек пожелае да се замисли по-добре над тях и добре да ги анализира!

Ние призоваваме за съдии римския папа и всички християнски патриарси и почтително ги молим да поставят на обсъждане на всесветейшите събори следния въпрос: съществуването на трите гореспоменати стихове, на които всеки вярващ е задължен безусловно да вярва, защото принадлежат на „свети дух“ — не усложнява ли то „тайнството причастие“, което и без това е достатъчно сложно? Накъсо казано, ако през време на богослужение служителят на култа, като произнася свещените слова, случайно направи нещо неприлично, ще се реши ли бог да слезе в храма и ще се извърши ли превъплътяването му в хляб и кръв?