Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Не казвайте, че такива неща са невъзможни. През време на юношеството ми, в гимназията „Св. Людвик“ в Париж, често пеех в църковния хор и ми се случваше да служа на един свят човек — абата Журдан, който имаше — как да се изразя по-деликатно? — … много ветровит стомах. Виновен беше може би грахът, с който ни хранеха в гимназията? Бих искал така да мисля за негово оправдание. Както и да е било, спомних си как една сутрин, когато, застанал на колене зад свещеника, поддържах филона му, вътрешностите на светия старец така се разбунтуваха — разбира се, въпреки волята му, — че ми беше много трудно да изпълнявам задълженията си.
Тогава аз оценявах разстройството на стомаха на свещенослужителя през време на службата само от гледна точка на неприятността от лошата миризма за моя човешки нос. Но сега, когато прелиствам „свещеното писание“ и се потапям благоговейно в неговата високопарна красота, трите стиха на „Второзаконието“, останали за мен незабелязани досега, възбуждат моето усърдие и ме карат да мисля, че върху ми лежи високото задължение да повдигна важния и необходим въпрос за значението на миризмата, която свещенослужителят разпространява, като произнася думите: „това е истинското мое тяло; това е моята кръв“.
Тъй като е недопустимо Новият завет да противоречи на Вехтия, част от който е „Второзаконието“, тъй като двата завета са еднакво произведения на един и същи „свети дух“, във висша степен логично е да предположим, че бог, отвращението на когото към лошите миризми е доказан факт, много неохотно се въплъщава в просфората, че едва ли не за ушите става нужда да го мъкнат в тази работа, когато службата се извършва от свещеник, страдащ от натрупване на газове в стомаха. Преминава ли той в просфората или не преминава? Чака ли той да се разсее лошата миризма или веднага в лошо настроение се връща на небето? Ето въпроса с общочовешко значение, който аз смирено и благоговейно поставям пред моята „майка“ — „светата църква“.
Както виждате, няма нищо по-важно, защото, ако причастието, раздавано от такъв свещеник, е само един обикновен хляб, в който дори не е попаднал нито един косъм от брадата на господа бога, то причестяващите се могат да бъдат измамени по най-безсрамен начин. А сега представете си вярващ човек, който разчита на това причастие и на свързаното с него опрощаване на греховете. Пресметнете, моля ви, цялата тежест на това бедствие! Свети отци, моля, свикайте по-скоро събор!
Преди да затворим книгата „Второзаконие“, привеждаща божествените заповеди, ще се спрем още на едно: „Кога се бият помежду си мъже, и жената на едного (от тях) се приближи да отърве мъжа си от оногова, който го бие, и като простре ръката си, улови го за срамотите, отсечи й ръката: да (я) не пожали окото ти“ (Второзаконие, гл. 25, ст. 11–12).
Ето какво значи всезнаещ бог! Той всичко е предвидил, всичко, решително всичко!
Бог обявил още на Моисей, че като влязат в „обетованата земя“, неговите съотечественици ще посветят две планини на доста любопитен обред: на едната, с име Гаризим, ще благославят народа; на другата планина, която се нарича Гевал, ще се произнасят всякакъв род проклятия.
Ето няколко образци от божиите заплашвания, извлечени от глава 28: „Господ ще прати върху ти проклятие, размирие и злополука във всяка работа на ръцете ти, каквато и да вършиш, докле бъдеш изтребен — и ти скоро ще загинеш заради злите си дела, защото си ме оставил (ст. 20). Ще те порази господ с изтощение и огница, с треска и възпаление, със суша, горещ вятър и главня по житата, и те ще те преследват, докато загинеш (ст. 22). Ще те порази господ с египетска проказа, с хеморои, краста и сърбеж, от които не ще можеш да се изцериш (ст. 27). Ще те порази господ с лудост, слепота и вцепеняване на сърцето (ст. 28). За жена ще се сгодиш и друг ще спи с нея; къща ще съградиш и не ще живееш в нея; лозе ще насадиш и не ще го обереш (ст. 30). Ще те порази господ с лоша проказа в коленете… от стъпалото на ногата ти до самото теме на главата ти (ст. 35). И ще станеш за чудо, приказ и гавра на всички народи (ст. 37). Много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш, защото ще го изядат скакалци (ст. 38). Синове и дъщери ще родиш, но те няма да останат при тебе, защото в плен ще отидат (ст. 41). Ще прати господ против тебе народ отдалеч, открай земя; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш; народ безсрамен, който не ще ни старо да почете, нито младо да пожали (ст. 49–50). Ще ядеш плода на утробата си, плътта на синовете и дъщерите си (ст. 53). Изнеженият мъж, който е живял между вас в голям разкош, с безжалостно око ще гледа на брата си, на обичната си жена и на другите си деца, които биха му останали, и не ще даде нито на едного от тях плът от децата си, които той ще яде (ст. 54–55)“ и т.н. до края на главата.