Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
VI
Но Такия още не беше започнала битката. Щом лодката зави към терасата на даровете, един страж на Черните качулки се появи на ръба й и обнаженият му меч проблесна на слънчевата светлина. Кормчията се поколеба и течението понесе лодката надолу. Крейк усети връхлетялото ги отчаяние, още по-мъчително на фона на прокрадналата се преди миг надежда. Раздразнението му към Такия прерасна в гняв.
Отвърна с илюзия. Протегна ръце и пусна стрела. Привидението се люшна назад. Крейк не беше виждал лъкове тук, но оръжието подхождаше на този свят. Освен това искаше да покаже на Такия, че държи на думата си.
Кормчията се приведе, когато стражът се показа в арката. Малко по-нататък имаше удобно място — същото, до което Крейк доплува първия път. Той прикани мъжа да стигне дотам, изпращайки сигнали на добра воля.
Но гребецът нямаше повече сили, а и никой от спътниците му не бе в състояние да му помогне. Само успя да приближи лодката до брега и носът заора в едрия пясък. Мъжът пропълзя по телата на другите двама и по-скоро се свлече, отколкото стъпи на сушата. Накрая изтегли кануто, доколкото му позволяваха силите.
Крейк тръгна надолу. Вероятно се досещаше, че Такия няма да се даде лесно. Независимо че бяха постигнали нещо като споразумение, тя не приемаше заповеди от него.
Една главня излетя от огъня в кулата и се заби като копие в сухите храсти по склона. Крейк зяпна. Явно никакви убеждения нямаше да свършат работа. Вече бяха мерили силите си и той беше готов да го направи отново. Но сега не беше моментът. А и огънят не бе никаква илюзия и в това състояние нямаше шанс да се пребори с него. Или можеше?
Огънят не се разпространяваше кой знае колко бързо, но за нея не бе проблем да го разпали за секунди. Трябваше да се действа веднага! Облегна се за опора на купчина развалини, замахна с тоягата и отмести голям овален камък заедно с последвалата го пясъчна вихрушка. Беше преценил точно. Камъкът се търкулна и затисна главнята, а пясъкът задуши и най-малките пламъчета.
Червените езици на огнената стихия лумнаха злобно нагоре и Крейк се изсмя. Това беше видение. Явно бе ядосана. Материализира във въздуха огромна кофа, наклони я на една страна и плисна съдържанието й в центъра на пожара. Почувства яростта на Такия да го шибва като камшик, но не помръдна. Тя можеше да мери сили със своите равни, но той щеше да й даде добър урок.
— Хей, хора! — Викът не бе въображаем и молеше за помощ.
Крейк се спусна внимателно по стръмния бряг и видя лодката и мъжа пред нея. Есперианецът му махна с ръка да се приближи и беглецът тръгна към него.
Беше едър мъж като онези, които бе видял в Сампур, широкоплещест и с червеникава коса, сплетена на дълги плитки. В ъгъла на брадичката му се виждаше пресен белег от полузараснала рана, а дълбоките очи издаваха преумора. Спря на известно разстояние от Крейк с ръце, опрени на бедрата си, и с високо вдигната глава измери есперианеца с проницателния поглед на опитен офицер, който знае как да се оправя с новобранци.
— Аз съм Джорик от Кулата на орлите — представи се той по начин, който подсказваше самочувствието на местен владетел, след което сви рамене. — Макар че от нея не остана камък върху камък. Имаш солидна бърлога… — поколеба се какво обръщение да използва — приятелю.
— Аз съм Крейк — отвърна простичко есперианецът — и също се крия от неприятели. Бърлогата е старичка, но върши работа.
— Да не би хората, от които се криеш, да носят черни качулки? — продължи Джорик. — Всичко, което току-що видях, ми напомня за тях.
— Прав си. Не бих се нарекъл приятел на Черните качулки.
— Но притежаваш силата…
— Притежавам сила — подчерта разликата Крейк. — Добре дошъл, Джорик. Както и всички, които не биха нарекли себе си приятели на Качулките.
— Повече не можем да продължаваме така — сви отново рамене снажният воин. — Щом е дошло време да спрем, това място е добро като всяко друго. Моите хора нямат повече сили. — Той погледна към двамата в лодката. — Те са добри мъже, но Качулките ни притиснаха много лошо в горното течение. Бяхме десет души. Принудиха ни със своите магьоснически номера да напуснем кулата и ни подгониха.
— Защо искат да ви унищожат?
Джорик се изсмя рязко.