Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Две неща задържаха Кити в групата. Първо, благодарност за плащането на глобата. Тя се чувстваше конкретно задължена на господин Пенифедър. При все че той никога повече не го спомена, възможно беше старецът да усеща чувствата й по въпроса; ако беше така, той не направи опит да я разубеди.
Втората причина беше, по много начини, далеч по-важна. Кити искаше да научи повече за тази „устойчивост“, която господин Пенифедър бе открил у нея и да разбере какво можеше да прави с нея. Присъединяването към групата изглеждаше единственият начин да го постигне; това също й обещаваше и някаква насока, чувство за цел и обаянието на едно малко тайно общество, скрито от големия свят. Не мина много време и тя вече придружаваше другите на издирвателните експедиции.
Първо само гледаше, пазеше, докато Фред или Ева драскаха графити против правителството по стените или нахлуваха в колите и къщите на магьосниците в търсене на артефакти. Кити стоеше в сенките, опипвайки сребърната висулка в джоба си, готова да изсвири при знак за опасност, по-късно придружаваше Гладис или Стенли, докато проследяваха магьосници до домовете им, следвайки аурата на предметите, които носеха. Кити записваше адресите като подготовка за по-късни нападения.
Понякога, късно вечер, тя виждаше как Фред и Мартин напускаха магазина на мисии от различен характер. Носеха тъмни дрехи, лицата им бяха намазани със сажди; под мишница носеха малки, тежки чанти. Никой не говореше открито за целите им, но когато на следващия ден вестниците съобщаваха новини за необясними атаки над правителствена собственост, Кити си правеше собствените заключения.
С времето, понеже беше интелигентна и решителна, Кити започна да изпълнява по-важна роля. Господин Пенифедър имаше навика да изпраща приятелите си на малки групи, в които всеки член имаше различна задача; след няколко месеца той възложи на Кити да поеме водачеството над една такава група, състояща се от Фред, Стенли и Ева. Упоритата агресивност на Стенли и откровените мнения на Ева бяха изключително несъвместими, но Кити успя да обуздае характерите им толкова успешно, че веднъж се върнаха от складовете на магьосниците с няколко невероятни находки — включително две големи сини кълба, за които господин Пенифедър каза, че вероятно били първични сфери, много редки и ценни.
За Кити времето, прекарано далеч от групата, скоро стана безкрайно отегчително; тя стана по-презрителна към дребнавите възгледи на родителите си и пропагандата в училище. За сметка на това, тя се наслаждаваше на вълнението от нощните операции на групата, но те бяха преизпълнени с риск. Една вечер магьосник разкри излизащите с магическа кутия в ръце през прозореца на кабинета му Кити и Стенли. Той призова дребно същество с вид на невестулка, която ги преследва, бълвайки огнени кълба от зиналата си паст. Ева, която ги чакаше на улицата долу, хвърли моулърско стъкло по демона. Той се разсея от появата на моулъра, спря за момент и това им позволи да избягат. При друг случай, в градината на един магьосник, Тимъти бе нападнат от демон-страж, който допълзя до него и го сграбчи с тънките си сини пръсти. Нещата щяха да се развият зле за него, ако Ник не беше успял да отсече главата на създанието с древен меч, който бе откраднал минути по-рано. Заради устойчивостта си Тим оцеля, но оттогава се оплакваше от лек мирис, който не можа да премахне.
Освен демоните, полицията също бе постоянен проблем, който нерядко биваше решаван с катастрофални последици. Кражбите на групата ставаха по-амбициозни и все по-често по улиците се появяваше Нощна полиция. Една есенна вечер на площад „Трафалгар“ Мартин и Стенли забелязаха маскиран демон, който носеше амулет, издаващ трептящи магически пулсации. Съществото се придвижваше пеш, но след себе си оставяше силен резонанс, който Тим успя да проследи с лекота. Скоро го сгащиха в една тиха уличка, където групата бе подложена на изключително свирепите нападения на демона. За съжаление магическите взривове привлякоха вниманието на нощната полиция. Кити и колегите й се пръснаха, преследвани от нещо, прилично на глутница кучета. На следващия ден всички, с изключение на един, докладваха на Пенифедър. Този един беше Тим и те никога повече не го видяха.