Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Той спря и направи нетърпелив жест. Ан притича с чаша вода.
Господин Пенифедър отпи шумно.
— Така е по-добре. Сега. Хопкинс и аз отсъствахме, защото проучвахме някои книжа, откраднати от Британската библиотека. Това са стари документи от деветнайсти век. От тях открихме съществуването на важен таен склад със съкровища, много от които със сериозна магическа сила. Ако успеем да се доберем до него, имаме шанс коренно да променим съдбата си.
— Кой магьосник ги притежава? — попита Ан.
— Понастоящем те не са във владение на магьосниците.
Стенли нетърпеливо пристъпи напред.
— Ще отидем, където поискате, сър — извика той. — До Франция или Прага или… или до края на света. — Кити облещи очи нагоре.
Старецът се закиска сподавено.
— Няма да се наложи да ходим чак толкова далеч. За да съм точен, само трябва да пресечем Темза. — Той остави смайването да премине. — Тези съкровища не са в някой далечен храм. Те са много близо до дома, някъде, откъдето всички сме минавали хиляди пъти. Ще ви кажа… — Той вдигна ръце да обуздае надигащата се глъчка. — Моля ви, ще ви кажа. Те са в сърцето на града, сърцето на магьосническата империя. Говоря ви за Уестминстърското абатство.
Кити чу как останалите си поеха дъх и почувства как нагоре по гръбнака й премина тръпката на вълнението. Абатството? Но никой не би посмял…
— Имате предвид някоя гробница ли, сър? — попита Ник.
— Да, да. Господин Хопкинс, бихте ли обяснили по-нататък?
Чиновникът се изкашля.
— Благодаря ви. Абатството е лобното място на много от най-великите магьосници от миналото — Гладстон, Прайс, Чърчил, Китчънър, това са само малка част от тях. Те лежат погребани в тайни гробници дълбоко под земята и с тях лежат техните съкровища, силни предмети, за които днешните страхливи глупаци могат само да гадаят.
Както винаги, когато говореше господин Хопкинс, Кити едва го забелязваше; тя отсяваше думите му и възможностите, които те предлагаха.
— Но те са направили проклятия на гробниците — започна Ан. — Ужасни наказания очакват онези, които ги отворят.
От дълбините на стола си господин Пенифедър се изсмя с хриптене.
— Днешните водачи — всичките жалки подобия на магьосници — със сигурност избягват гробниците като чума. Те са страхливци, всеки един от тях. Треперят от мисълта за отмъщението на предшествениците си, ако обезпокоят костите им.
— Капаните могат да бъдат избегнати — каза господин Хопкинс, — с внимателно планиране. Ние не споделяме почти суеверния страх на магьосниците. Преглеждах аналите и открих крипта, съдържаща чудеса, за които едва ли сте си мечтали. Чуйте това… — От якето си чиновникът извади сгънат лист хартия. Той го разгъна в пълна тишина, извади чифт малки очила от джоба и ги положи на носа си. Зачете: — Шест кюлчета злато, четири статуетки, украсени със скъпоценности, две ками със смарагдови ефеси, два глобуса от оникс, ловен бокал и — аха, това е интересната част — омагьосана кесия от черен сатен с петдесет златни суверена — господин Хопкинс ги погледна над очилата си. — Тази кесия е невзрачна на външен вид, но помислете за това — независимо колко злато се вади от нея, тя никога не се изпразва. Един безкраен източник на доходи за групата ви, мисля.
— Ще можем да си купим оръжия — промърмори Стенли. — Чехите ще ни доставят всичко, ако можем да си платим.
— Парите могат да купят всичко — сподавено се изсмя господин Пенифедър. — Продължавай, Клем, продължавай. Това изобщо не е всичко.
— Нека да погледна… — Господин Хопкинс се върна към листа. — Кесията… а, да и кристална топка, в която — цитирам — „могат да се видят моменти от бъдещето и тайните на всички заровени и скрити неща“.
— Представете си само! — извика господин Пенифедър. — Представете си силата, която това ще ни даде! Можем да предугаждаме всеки ход на магьосниците! Можем да намерим изгубени чудеса от миналото, забравени бижута…
— Няма да могат да ни спрат — прошепна Ан.
— Ще бъдем богати — каза Фред.
— Ако е истина — отбеляза тихо Кити.
— Има и малка чанта — продължи господин Хопкинс, — в която могат да бъдат затваряни демони — това може да се окаже полезно, ако успеем да открием заклинанието. Има и куп други, по-незначителни предмети, включително, нека само да погледна, наметало, дървен жезъл и няколко други лични вещи. Кесията, кристалното кълбо и чантата са най-подбраните съкровища.
Господин Пенифедър се наведе напред от стола си, хилейки се като таласъм.