Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— И така, приятели мои — рече той. — Какво мислите? Заслужава ли си да притежаваме тази находка?
Кити почувства, че бе време за малко предпазливост.
— Всичко това е много добре, сър — каза тя, — но как така тези чудеса все още не са взети? Къде е уловката?
Коментарът й явно леко охлади въодушевлението. Стенли й се намръщи.
— Какво ти става? — каза той. — Тази работа не е достатъчно голяма за теб ли? Ти си тази, дето все се оплаква, че се нуждаем от по-добра стратегия.
Кити почувства погледа на господин Пенифедър върху себе си. Тя потрепери, сви рамене.
— Кити има право — каза господин Хопкинс. — Има уловка или по-скоро защита на криптата. Според записите, на основния камък на гробницата е поставено проклятие. То се активира от отварянето на вратата. Ако някой влезе в гробницата, проклятието се спуска от тавана и поразява всички в околността — той погледна обратно в хартията — „и откъсва плътта от костите им“.
— Прекрасно — рече Кити. Пръстите й си играеха с висулката във форма на сълза в джоба й.
— Ъъъ… как предлагаш да избегнем този капан? — Ан учтиво зададе въпроса на господин Пенифедър.
— Има начини — каза старецът, — но в момента са далеч от нас. Нямаме магическите познания. Обаче господин Хопкинс познава някой, който би могъл да помогне.
Всички погледнаха към чиновника, на чието лице се изписа извинително изражение.
— Той е или е бил магьосник — каза господин Хопкинс. — Моля ви — думите му бяха предизвикали вълна от недоволство, — изслушайте ме. Той е недоволен от режима по собствени причини и иска да свали Девъро и останалите. Той има необходимите умения — и артефакти — да избегнем проклятието. Той притежава и — господин Хопкинс изчака да настъпи тишина в стаята — ключа към съответната гробница.
— Кой е той? — попита Ник.
— Мога да ви кажа само, че е виден член на обществото, учен и ценител на изкуствата. Познава се с някои от най-великите хора в страната.
— Как се казва? — попита Кити. — Не може така.
— Опасявам се, че той пази идентичността си много стриктно. Както би трябвало да правим и всички ние, естествено. Аз също не съм му казал нищо за вас. Но ако приемете помощта му, той ще иска да се срещне с един от вас много скоро. Той ще даде информацията, която ни трябва.
— Но как можем да му вярваме? — запротестира Ник. — Може да ни предаде.
Господин Хопкинс се изкашля.
— Не мисля така. Той вече ви е помагал и преди, много пъти. Повечето от тайната информация, която ви давах, идваше от този човек. Той отдавна иска да придвижи целите ни напред.
— Аз огледах погребалните документи от библиотеката — добави господин Пенифедър. — Изглеждат истински. Прекалено голямо усилие е необходимо, за да се фалшифицират. Освен това, той знае за нас от години от Клем. Защо не ни е предал, ако иска да навреди на съпротивата? Не, аз вярвам на думите му. — Той се изправи несигурно на крака, гласът му стана суров и напрегнат. — А и това е моята организация, все пак. Ще направите добре, ако се доверите на думите ми. А сега — има ли въпроси?
— Само един — каза Фред, отваряйки автоматичния си нож. — Кога започваме?
— Ако всичко върви както трябва, ще нападнем абатството утре през нощта. Остава само… — Старецът замълча, прегъвайки се от внезапен пристъп на кашлица. Приведеният му гръб хвърляше странни сенки по стената. Ан пристъпи напред и му помогна да седне. Известно време не му достигаше въздух да заговори отново. — Съжалявам — рече той най-накрая. — Но виждате състоянието ми. Силите ми отслабват. Истината е, приятели, че Уестминстърското абатство е най-добрата ми възможност. Да поведа всички ви към — към нещо по-добро. Това ще бъде едно ново начало.
И подходящ край за теб, помисли си Кити. Това е последният ти шанс да постигнеш нещо конкретно, преди да умреш. Просто се надявам преценката ти да е правилна, нищо повече.
Сякаш прочел мислите й, господин Пенифедър внезапно извъртя глава към нея.
— Остава само — каза той, — да се срещнем с нашия тайнствен благодетел и да обсъдим условията. Кити, тъй като днес си толкова весела, утре ти ще отидеш да се срещнеш с него.
Кити върна погледа му.
— Много добре — каза тя.
— И така. — Старецът се обърна и ги изгледа всичките, един по един. — Трябва да кажа, че съм малко разочарован. Никой от вас все още не ме е попитал за името на човека, в чиято гробница ще влизаме. Не сте ли любопитни? — изсмя се той, хриптейки.
— Ъъъ, чия, сър? — попита Стенли.
— На някой, когото трябва да познавате от училище. Вярвам, че той все още присъства сериозно в повечето уроци. Не някой друг, а основателят на нашата държава, най-великият и най-ужасен от всичките ни водачи, самият герой от Прага — очите на господин Пенифедър проблясваха в сенките — нашият обичан Уилям Гладстон.