Пирамидата на бог Слънце

— Сам? Това не може да се мисли! Та нали трябва да е обкръжен с блясък и гордост, за да се открои толкова по-ясно неговото смирение! Ние ще имаме високи, много високи гости, и то немалко. Така че трябва да се подготвим!

— Не! Той в никакъв случай не бива да забележи, че знаем за неговото пристигане. Гостите ще получат само онова, което е налице. Никакви разпореждания и приготовления. В кухнята никой не бива да заподозре нищо. И специално се погрижи Пекала и Тифл да не научат нищо. Това е строгото ми изискване!

Той се загледа мълчаливо в земята и не каза нищо. Ето защо продължих:

— Значи никакви приготовления, най-вече заради тези двамата, които не бива нищо да забележат! А къде ще подслоним гостите?

— В аркадата.

— Където лежи хаджи Халеф?

— Ако разрешиш, ще махнем постелята му. Нещата се нареждат добре, понеже Ханнех преди малко ме попита кога ще може да го има горе при себе си. Така ще й бъде по-лесно да се грижи за него, а и той ще има повече спокойствие отколкото в аркадата, която е постоянно отворена за влизане и излизане.

— В такъв случай веднага след вечеря го настанете горе! Ханнех има право; желанието й е много разумно. Но не й казвай за шейх ул ислям, не казвай изобщо на никого. Който трябва да го научи, ще му кажа аз самият. Този "властелин" трябва да остане изцяло с впечатлението, че напълно ни е изненадал. И не си мисли за някакво голямо угощение! Дори е много възможно и той, и неговите придружители да не получат и залък от нас.

— Ефенди, вземи си думите обратно! Това е изключено, напълно изключено!

— Защо?

— Помисли най-напред за висшия дълг на гостоприемството!

— Аз го знам също така добре като теб и никой не може да бъде по-гостоприемен от мен. Само трябва да изчакам дали шейх ул ислям ще се държи спрямо нас така, че да му позволя да бъде наш гост.

Той ме зяпна.

— Та това звучи, сякаш нехаеш за този висш сановник!

— Ще постъпя с него точно според "материала", който притежава, ни повече, ни по-малко. Килими, възглавници, лули, тютюн, кафе, вода, всичко това бездруго си е налице. Ако трябва да дам още нещо и после ще има време да го кажа. Ще присъстваме само ти, ходи-и-джуна и аз. Той е единственият, с когото можеш да обсъждаш нещата. Дали ще имам нужда и от други джамики, сега не мога да знам, това тепърва ще си покаже. Чувал ли си някога за "Най-добрия кон на Луристан"?

— Много често. Той принадлежи на шейх ул ислям и е най-бързият и издръжлив бегач от разплода на таки. Никога не е бил побеждаван и собственикът му вече е спечелил не една и две награди с него.

— Как се е сдобил с това животно?

— Племето му го направи подарък, за да възнагради неговата безпримерна благочестивост и строго спазване на вярата. Няма друг таки, който да се е издигнал толкова високо като този мъж. Ето защо те се гордеят с него и смятат за чест да го наричат един от своите. Той казва, любовта към коня била единствената земна любов, която си позволявал. И понеже с удоволствие отваря конюшнята си за всеки бегач, никак не е изключено, като чуе за надбягването, да поиска да се включи.