Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Трябва ли да приема?
— Твоя си работа, ефенди. Аз не мога да кажа нито да, нито не. Един кон, който никога не е бил побеждаван, е опасен противник. Но затова пък толкова по-славно ще е да бъде победен. Тук нещата опират преди всичко до високата цена.
— Знаеш ли дали шейх ул ислям има някаква лична връзка с Ахриман мирза?
— Не.
— Или с Гхулам ел Мултасим?
— Да, те поддържат тясно приятелство. Шейх ул ислям дори е въздигнал Гхулам до сан на един от своите каси[38] и често го вижда като гост в къщата си.
— За мен това е важно, изключително важно! А сега нещо друго. Досега оставях тази работа настрана, но сега заемам мястото на Устад и е мой дълг да се заема с нея. Бях при шейха на калхураните и се зарадвах, че неговото оздравяване напредва. Той не е член на вашата джемма, но ти каза, че жена му трябвало да бъде наказана, понеже проляла кръв.
— Така е. Веднага щом той напусне постелята, трябва да я съдим.
— Ти на нейно място другояче ли щеше да постъпиш? Щеше ли да оставиш съпруга ти да бъде напълно пребита?
— Какво щях да сторя аз, е без значение. Ние имаме закон и сме длъжни да процедираме според него.
— Значи и при вас владее буквата, не духът на закона!
— Заблуждаваш се. Ние ще изберем най-малкото наказание.
— Но все пак наказание! Нима не е възможно да бъде оправдана?
— Не.
— Кой има право да помилва?
— Устад.
— Знаеш, че в Персия всеки вели има власт над живота и смъртта и следователно притежава също правото да помилва, а Устад е вели на нашата околия.
— Кой сега е такъв, когато той замина?
— Неговият заместник, значи ти.
— В такъв случай те моля да отидеш при калхури. Кажи му, че на мястото на неговата жена аз също щях да пролея кръв. Следователно я считам невинна като мен и теб и не съм съгласен да бъде наказана. Който порицава някого заради деяние, което самият би извършил при дадените обстоятелства, заслужава същото наказание. Тръгвай веднага!
— Ефенди, това е радостна вест. Бързам да им я предам. С това ти ще спечелиш сърцата на всички джамикуни и калхурани!
Отправих се към моето жилище, за да взема ключовете за стаите на Устад. Трябваше надлежно да се подготвя за утрешната визита, да съм добре осведомен в нещата за назряващите събития. Намерих една чанта, съдържаща всички документи относно прехвърлянето на територията, управлението, правата и задълженията на джамикуните. Устад изобщо се беше погрижил лесно да мога да се ориентирам. Навсякъде имаше бележки, уведомяващи за съответното съдържание, и ето как без дълго търсене намерих и най-ценния документ. При него бе поставена бележката: "Никога не е използван и на никого още не е показван, но без двоумение да се употреби!"
Отворих го напрегнато и го прочетох. Съдържаше споразуменията, поддържани без всякакви свидетели лично между шаха и Устад и подсигуряващи на последния закрила, по-могъща от която никой вели не би могъл да желае. Като голяма рядкост присъстваше саморъчният подпис на владетеля и трикратно поставеният личен печат. Към документа бе приложена и картичка от пергамент с тежка позлата. Четирите ъгъла съдържаха ръчно изрисувания персийски герб — слънце с лежащ пред него лъв. А в средата беше изписано с перо и изящен калиграфски почерк, естествено на персийски, но аз го предавам в превод: "Който това покаже, е длъжен само на мен да се подчинява!" Отдолу също бяха поставени саморъчният подпис на владетеля и печата, чийто надпис се състоеше от думите: "Когато Наср-ед-Дин печата в ръката вземе, викът на справедливостта отеква от луната до рибите." Шахът, както е известно, прилежен калиграф, собственоръчно беше изрисувал и написал тази картичка и по тази причина тя бе легитимация, която заставяше към незабавно подчинение дори най-високопоставения служител в царството.
С нея притежавах много повече, отколкото се нуждаех за утрешния ден, и вече се канех да си вървя, когато вратата се отвори и влезе Пекала. Лицето й сияеше в обичайното, приповдигнато радушие, а тонът, с който заговори, бе извънредно повелителен:
— Видях пъхнатия ключ, ефенди, и веднага си помислих, че си в стаята. Аз нямам време, наистина, но за теб винаги. Бих искала да те попитам дали бива да ти кажа онова за моя ашик.
— Нека чуем!
38
Каси — асесор, съдебен заседател — б.а.