През дивия Кюрдистан

— Знаеш ли, че махреджът е бил непокорен?

— Да, той първо искаше да подкупи агата, а после — дори да посегне на живота му, както чух.

— Кямил ще ми плати!

— И — добави Селим ага — когато го поканих да изпразни джобовете си, той не го направи.

— Какво имаше в тях?

— Много пари.

— Ефенди, на кого принадлежат парите? — попита ме той изпитателно.

— Ти трябва да ги вземеш.

— Правилно. Да вървим!

— Мютеселим, вече тръгваш? — го попитах. — Искаш да ме обидиш.

— Дошъл съм да те посетя, но не съм твой гост.

— Не знаех, че ще дойдеш. Позволи ми да напълня за теб една лула, каквато тук рядко пушат.

В този момент Халеф влезе с тютюна. Това беше сортът на Линдси. Исмаил бей го намери за добър. Бях твърдо решил да не тръгне против волята ми. Но за щастие не стигнахме дотам, защото прие лулата. В последвалия разговор забелязах, че очите му са приковани с очакване към вратата. Той поиска кафе. Затова се и осведомих:

— Получи ли лекарството, о, бей?

— Да, благодаря ти, ефенди.

— Опита ли го?

— Взех малко.

— Как беше?

— Много добре. Но чух, че имало още по-сладко лекарство.

Добрият ага знаеше точно за какво става дума. Той се усмихна самодоволно и ме изгледа с искрящи очи.

— Подобно лекарство се намира рядко.

— Не.

— И е изцеляващо.

— Много. Прилича на млякото, което тече в райските градини.,

— Но в Амадие можеш ли да го намериш?

— Бих могъл да го приготвя навсякъде, дори в Амадие.

— И за колко време става?

— Десет минути. Ако почакаш малко, ще опиташ райското питие, което хурийте са давали на Мохамед.

— Ще чакам.

Очите му блестяха от доволство, още повече обаче очите на достопочтения Селим ага. Напуснах стаята и използвах времето, което имах на разположение, за да отида при Мохамед Емин.

— Ефенди, готово ли е? — ме посрещна шейхът.

— Напротив, борбата започва.

— Но ти няма да можеше да вземеш ключа.

— Може би няма и да ми дотрябва. Чакай търпеливо.

И Линдси се промъкна при нас.

— Вземали от моя тютюн! Кой пуши?

— Комендантът.

— Много добре! Пие моето вино, пуши моя тютюн! Отлично!

— Защо да не го прави?

— Нека да остане вкъщи. Да не смущава бягството!

— Може би ще го подпомогне. Изпратих за вино.

— Пак?

— Да. За персийско. Ще събори дори и слон. Сладко като мед и силно като лъв.

— Уел! И аз пия персийско вино!

— Погрижих се да има и за вас. Ще развеселя двамата ни приятели и ще видим после какво можем да направим.

Отидох в кухнята и запалих огън. Още не се беше разгорял, когато се върна Халеф. Той носеше голям съд с опасното питие. Сложих една пълна догоре делва над огъня и я поверих на грижите на Мерсинах. После се върнах при англичанина.

— Персийското е тук. Но донесете чаши! Те са при вас.

Когато влязох в стаята си, двамата турци ме изгледаха с очакване.

— Нося ти лекарството, о мютеселим. Опитай го първо изстудено. После ще видиш как ще се развесели сърцето ти, когато го опиташ горещо.