През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Кажи ми, ефенди, вино ли е това или лекарство?
— Това питие е най-доброто лекарство, което познавам. Пий и ми кажи, дали не радва душата ти?
Исмаил бей опита, после отпи отново. Неговите остри бледи черти се преобразиха.
— Ти ли си го изнамерил?
— Не, но Аллах го дава на тези, които обича най-много.
— Значи смяташ, че и нас обича?
— Сигурно.
— От теб знам, че си любимец на Аллаха. Имаш ли още от това питие?
— Ето! Изпий всичко!
Налях отново.
Очите му заблестяха още по-доволно отпреди.
— Ефенди, какво представляват лидикийският, джебелският и шираският тютюн пред това лекарство. То е по-добро и от най-ароматното кафе. Ще ми дадеш ли рецептата как се приготовлява?
— Припомни ми да ти запиша рецептата, преди още да напусна Амадие. Ето делвата. Пий! Трябва да прескоча до кухнята, за да приготвя другото лекарство.
Нарочно се изкачих тихо по стълбата и открехнах незабележимо кухненската врата. Имах право! «Мирта» стоеше пред
[#1 Лидакия се нарича в Европа Латакия. Произхождащият от Сирия «джебелски», носи името си от местността Джебел. Тези тютюни се наричат и «абу риха» — «баща на благоуханието» и се сушат на пушека на смолисти дървета. — Бел. нем. изд.]
делвата ми и с малката чашка за турско кафе изливаше безспирно вече доста горещото вино в широко отворената си уста, която след всяка чаша се затваряше с шумно мляскане.
— Мерсинах, да не си изгориш езика!
Тя уплашено се отдръпна и изпусна чашата.
— О, сихди, в делвата имаше йорумдшек и исках да го изгреба.
— И изля паяка в устата си?
— Не, ефенди, излях течността около него.
— Дай ми малката делва отдолу!
— Ето, емир!
— Напълни я с това питие!
— Какво е то, емир?!
— Лекарство, изнамерено от един персийски хеким, което подмладява. Който пийне порядъчно от него, ще го осени върховното блаженство, а който пие, без да спре, ще постигне вечния живот.
Старата ми благодари с цветисти изрази, а аз занесох останалото горе. Въпреки разликата в чина им двамата гуляйджии се бяха доближили един до друг и, изглежда, разговаряха задушевно.
— Знаеш ли, ефенди, за какво спорехме? — попита комендантът. — Спорехме чия система е по-пострадала — неговата или моята. Кой е прав?!
— Ще ви кажа: на който лекарството принесе повече полза, неговата система е имала по-голяма нужда!
— Мъдростта ти е прекалено голяма, за да можем да проникнем в нея. Какво носиш в делвата?
— Това е итшкилери итшкиси, с което никое друго питие не може да се сравнява.
— И смяташ, че може да го опитаме?
— Ако искаш, ще ти сипя от него.
— Сипвай!
— И на мен, ефенди! — помоли агата.
На двамата «бръмбарът» им беше влезнал в главата и малко оставаше да се превърнат в маймуни. Горещото натурално вино, което пиеха гостите ми, ги доведе скоро до състоянието на «Прегърнете се, милиони». Те пиеха вече само от една чаша и мютеселимът избърса веднъж дори и брадата на своя ага, когато няколко капки от скъпоценното лекарство протекоха по нея.
[#1 Паяк, паяк кръстоносец.]
[#2 Питие над питиетата. — Бел. нем. изд.]
[#3 Стих от Шилеровата «Ода на радостта», с който започва и четвъртата част на Девета симфония от Бетовен. — Бел. прев.]
Разговорът им, глуповат и завален, беше като на истински новаци, които се борят с чашките. Дори и аз пострадах, макар че се преструвах, че пия. Станах жертва на страстите им — мютеселимът непрекъснато ме прегръщаше, а агата бе обвил врата ми фамилиарно с ръка.
Изведнъж Селим ага се надигна, за да донесе нова свещ за фенера. Той успя да се изправи, но инстинктивно разпери ръце и краката му несигурно затрепераха като на човек, който за първи път се качва на кънки.
— Какво ти е, ага? — попита комендантът.
— О, бей, имам балдър тшекилмес. Мисля, че трябва да седна отново.
— Седни! Ще ти помогна!
— Знаеш ли как мога да премахна схващането?
— Знам, седни!
Селим ага отново зае мястото си. Неговият комендант се понамести и се осведоми с любезно снизхождение:
— Кой прасец ти се схвана?
— Десният.
— Дай насам крака си!
Агата го протегна и началникът му започна с всички сили да го тегли и дърпа.
— О, вай, вай, олеле, господарю! Мисля, че е левият!
— Дай го и него насам!
Селим протегна другия си крак, а «избавителят» го задърпа неистово. Наистина бе комично-покъртително да се види как този високопоставен служител, който беше свикнал да го обслужват и за най-малките неща, масажира и потупва прасеца на своя подчинен.