Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Едно нещо не будеше съмнение. Съществото не идваше от този свят. Бе изпълзяло изпод земята чудовище.
Включи на скорост и стартира с превъртане на колелата. Когато колата премина покрай съществото, то се опита да нападне, но бе твърде далеч. Мъжът спря да трепери едва след доста километри.
ПРЕЗ НОЩТА ЛИСБЕТ се запозна подробно с проучването за трафика на секс робини, извършено от Даг Свенсон и „Милениум“. Постепенно доби доста добра представа за случая, въпреки че тя се крепеше на неясни фрагменти, които навързваше, докато четеше съдържанието на електронните им пощи.
Ерика Бергер бе попитала Микаел Блумквист как се развиват разговорите на Даг с лицата, които смята да разобличи в книгата си. Той ѝ бе отговорил кратко, че не могат да открият мъжа от тайната полиция. Предположи, че някой от изобличените в репортажа работи там. Малин Ериксон бе изпратила до Даг Свенсон (с копие до Микаел Блумквист и Ерика Бергер) обобщени данни от едно странично проучване. И Свенсон, и Блумквист ѝ бяха изпратили отговор с коментари и предложения за включване на допълнителни моменти. Микаел и Даг си разменяха електронни писма по няколко пъти на денонощие. Даг Свенсон му се бе отчел за един приключен разговор с журналист на име Пер-Оке Сандстрьом.
От писмата ставаше ясно, че Свенсон комуникира с някакъв човек на име Гюлдбрансен с адрес в yahoo. Беше ѝ нужно известно време, за да разбере, че Гюлдбрансен трябва да е полицай и че кореспонденцията им е неофициална и се осъществява посредством личен, а не служебен адрес. От това следваше, че Гюлдбрансен е информатор.
Папката с името „Зала“ бе разочароващо кратка и съдържаше едва три уърдовски документа. Най-дългият от тях, 128 КБ, носеше името „Ирина П.“ и съдържаше фрагментарно описание на живота на една проститутка. Ставаше ясно, че тя е мъртва. Лисбет внимателно прочете обобщението, направено от Даг Свенсон въз основа на протокола от аутопсията.
Доколкото Лисбет можа да разбере, Ирина П. бе станала жертва на изключително жестоко насилие, като три от нанесените ѝ рани бяха смъртоносни.
Лисбет разпозна в една от формулировките в текста дословен цитат от дисертацията на Мия Бергман. В нея ставаше дума за жена на име Тамара. Лисбет предположи, че Ирина П. и Тамара са едно и също лице. Прочете изключително внимателно частта с интервютата в труда на Бергман.
Вторият документ с име „Сандстрьом“ бе значително по-кратък. Той съдържаше същата обобщена информация, която Даг Свенсон бе изпратил на електронния адрес на Блумквист и която свидетелстваше, че журналист на име Пер-Оке Сандстрьом е един от клиентите, възползващи се от балтийските момичета. Освен това журналистът бе вършил услуги на секс мафията срещу наркотици или секс. Лисбет се изуми, че наред с различни фирмени бюлетини Сандстрьом бе публикувал в един вестник и статии, в които възмутено осъждаше трафика на секс робини и дори споменаваше как някакъв шведски бизнесмен бил посетил бордей в Талин. Но не разкриваше самоличността му.
Името Зала не се споменаваше нито в документа „Сандстрьом“, нито в „Ирина П.“, ала тъй като те двата се намираха в папката „Зала“, Лисбет заключи, че между тях има някаква връзка. Третият и последен документ се казваше именно „Зала“. Той бе кратък и представляваше своеобразен списък.
Според информацията на Даг Свенсон от средата на деветдесетте години нататък името Зала се среща девет пъти във връзка с наркотици, оръжие или проституция. Явно никой не знаеше кой е той, но различни източници го определяха като югославянин, поляк или евентуално чех. Всички данни бяха получени по косвен път; никое от лицата, с които Даг Свенсон бе говорил, не бе срещало лично Зала.
Даг Свенсон бе обсъдил подробно Зала с информатор Г. (Гюлдбрансен?), представяйки тезата, че Зала може би е отговорен за убийството на Ирина П. От материала не ставаше ясно какво смята Г. по този въпрос. За сметка на това обаче се споменаваше, че преди година Зала е бил част от дневния ред по време на срещата със „специализираната група за борба с организираната престъпност“. Въпросното име се бе появявало вече толкова много пъти, че полицията бе започнала да задава въпроси в опит да установи съществува ли Зала, или не.
Доколкото Даг Свенсон бе успял да разбере, Зала се споменаваше за първи път във връзка с обир на брониран автомобил в Йоркелюнга през 1996 година. Тогава престъпниците присвоили 3,3 милиона крони, но обирът им бил извършен толкова непрофесионално, че полицията ги идентифицирала и заловила само след едно денонощие. След още двайсет и четири часа бил извършен и един допълнителен арест – на рецидивиста Сони Ниеминен, член на МК „Свавелшьо“, който според сведенията на органите на реда осигурил използваните по време на обира оръжия. Това му донесло четиригодишно лишаване от свобода.