И няколко червени рози

— Ще опитам — след кратка пауза отвърна О’Нийл. — Затънал съм до гуша в случая с контейнера. А Ан замина за Сан Франциско. Някаква галерия ще прави изложба с фотографиите й.

— Така ли? Чудесно!

Данс си спомни дочутото от разговора му с Ан вчера, когато се канеха да закусват след срещата с Ърни Сийболд. Мнението й за съпругата на О’Нийл беше противоречиво, но фотографският й талант беше безспорен.

Сбогува се с Майкъл и се отправи към колата, изваждайки слушалките. Нуждаеше се от ободряваща музика. Прегледа записите, колебаейки се между келтски и латиноамерикански ритми. Телефонът й пак иззвъня. Беше Джонатан Боулинг.

— Здрасти.

— Всички в Бюрото обсъждат новината за Чилтън. Какво стана? Добре ли е той?

Данс му разказа. Боулинг се зарадва, че никой не е пострадал, но по гласа му личеше, че се е обадил за друго. Попита я:

— Близо ли си до Бюрото, Катрин?

— Не смятах да се връщам. Трябва да взема децата и да поработя малко вкъщи. — Не сподели, че иска да избегне Овърби и Хамилтън Ройс. — Защо?

— Няколко неща. Направих списък с поддръжниците на Чилтън, писали в блога. Добрата новина е, че не са много. Логично. В блоговете са по-активни несъгласните.

— Изпрати ми списъка и ще започна да им се обаждам от къщи. Друго?

— Ще разкодираме компютъра на Травис до час-два.

— Нима? Чудесно! — Тифани — или Бамби — явно е добра хакерка.

— Ще копирам диска му на отделен драйв. Мислех, че ще искаш да го разгледаш.

— И още как! — Хрумна й нещо. — Имаш ли планове за вечерта?

— Не, отложих мечтата да си купя котка, докато приключа с вас.

— Донеси компютъра у дома. Поканила съм мама, татко и неколцина приятели.

— Разбира се.

Продиктува му адреса и затвори.

Застанала до колата в паркинга пред болницата, тя забеляза няколко медицински сестри и санитари да си тръгват. Всички вперваха погледи в нея.

Данс позна един-двама и им се усмихна. Кимнаха й в отговор, но хладно и сдържано. Мислеха си навярно: „Ето я дъщерята на Еди, която май е извършила убийство.“