И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
До него стоеше едър полицай. Чилтън махна с ръка към него и отсече:
— Арестувай го!
Мъжът скочи.
— Той! Той е за затвора!
— Седнете, господин Брубейкър — изръмжа полицаят.
Мъжът се поколеба, изпепели с поглед Чилтън и се отпусна на стола.
Полицаят обясни на Данс положението. Преди половин час Арнолд Брубейкър придружавал проучвателен екип до мястото на бъдещия завод за пречистване на морска вода. Сварил Чилтън да снима тамошната фауна. Опитал се да му отнеме камерата и го съборил на земята. Хората от екипа извикали полиция.
Данс прецени, че раната не е сериозна.
Чилтън обаче беше побеснял.
— Този мъж погубва полуострова. Унищожава природните ни ресурси. Нашата флора и фауна. Да не говорим, че осквернява погребалните полета на олоните.
Индианците от племето олони бяха първите обитатели на тази част от Калифорния.
— Ние няма да строим върху племенните земи! — изкрещя Брубейкър. — Това са слухове. Пълни лъжи!
— Но движението в района…
— И инвестираме милиони да осигурим нови местообитания на животинската популация, и…
— Млъкнете и двамата! — сряза ги Данс.
Чилтън обаче не можеше да се спре:
— Счупи ми камерата! Като нацистите!
— Джеймс — с хладна усмивка отвърна Брубейкър, — ти пръв наруши закона, като нахлу в частна собственост. И това е нацистки похват, не смяташ ли?
— Имам право да оповестявам кой унищожава ресурсите ни.
— А аз…
— Стига! — извика им Катрин.
Замълчаха, докато Данс уточняваше подробностите с полицая. Накрая тя се обърна към Чилтън:
— Влязъл си в частна собственост. Това е престъпление.
— Аз…
— Тихо! А вие, господин Брубейкър, сте нападнали господин Чилтън — също незаконно, ако нарушителят не ви заплашва физически. Трябвало е просто да извикате полиция.
Брубейкър кимна гневно. Изглеждаше разочарован, че Чилтън се е отървал само с наранена буза. Превръзката беше прекалено малка.
— Провиненията ви са дребни. Ако подадете жалби, ще трябва да ви задържа. И двамата. Единият за нахлуване в частна собственост, другия — за физическа разправа и побой. Е?
— Но той… — захленчи със зачервено лице Брубейкър.
— Е? — със зловещо спокойствие повтори Катрин. Тонът й го накара да замлъкне незабавно.
— Добре — намръщено кимна Чилтън.
Най-сетне с изписано по лицето разочарование Брубейкър измърмори:
— Добре. Така да бъде. Но не е честно! Цяла година по седем дни седмично работя да ликвидирам наводненията… А той си седи в кабинета и ме критикува, без дори да си направи труда да провери фактите. Хората четат писанията му и ги приемат за чиста монета. И как да се противопоставя? Да си направя блог? Откъде време? — Брубейкър въздъхна драматично и се отправи към главния вход.
Когато изчезна от погледите им, Чилтън каза на Данс:
— Не строи завода от добро сърце, а за да прави пари. И съм анализирал фактите. Знам…
Замълча, забелязал мрачното й изражение.
— Джеймс. Навярно не си чул новината. Травис Бригам уби Линдън Стрикланд.
Чилтън застина.
— Линдън Стрикланд? Адвокатът? Сигурна ли си?
— Опасявам се.
Блогърът закова поглед в зелено-белите плочки по пода, чисти, но износени от подметките и токчетата на стотици угрижени пациенти и роднини.
— Линдън… Но той коментира в рубриката за завода за пречистване на морска вода, не в „Крайпътни кръстове“. Не е нападал Травис. Някой друг го е убил. Линдън има доста врагове. Винаги поемаше проблемни клаузи.
— Уликите сочат единствено към Травис.
— Но защо?
— Вероятно защото те е защитил. Макар и в друга рубрика. Смятаме, че Травис разширява обсега на потенциалните мишени.
Чилтън замълча мрачно. Накрая каза:
— Просто защото е написал нещо в моя подкрепа?
— И това ме навежда на мисъл, която ме измъчва от известно време — кимна Данс. — Че Травис може да те е набелязал.
— Но какви сметки има да разчиства с мен? Аз не съм казал нищо срещу него?
— Убил е твой съмишленик. А оттук следва, че те е взел на прицел.
— Наистина ли?
— Не бива да си затваряме очите.
— Но семейството ми…
— Наредих пред къщата ти да дежури патрулка на шерифството.
— Благодаря… благодаря. Ще предупредя Пат и момчетата да внимават.