Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Отначало си мислех, че беше достатъчно да го погледна жално в очите и да се разридая, за да разбере всичко и да си тръгне, казвайки ми на сбогуване: „Бъди щастлива“. Но за една година Дима много се бе променил, веднага установих това и едва ли щях да чуя думите „бъди щастлива“. На това място беше уместно да си спомня чий син бе той. Баща му се отличаваше с коварство, инат и лош характер.
Изведнъж телефонът иззвъня, а аз подскочих и оцъклих очи, защото се сетих, че на вилата на художника Петрушин, в която преди време неизвестни злосторници бяха „държали“ в заточение мен, а сега се криеше Дима, имаше телефон и моят възлюбен би могъл да се възползва. Не бях готова да говоря с него, но, от друга страна, настойчивото звънене можеше да събуди Лома и ако той разбереше, че се обаждаше Дима, просто не можеше да се измисли по-лош вариант от този. Затова се хвърлих към апарата и прошепнах:
— Да… — Разбира се, че това беше Дима.
— Лада…
— Не мога да говоря — изплаших се аз. — Той си е вкъщи.
Затворих слушалката и постоях малко, а когато се обърнах, видях мъжлето си. То стоеше на вратата и ме гледаше все още без подозрение, но вече с недоумение. Опитах се да отгатна дали бе чуло последната фраза, която произнесох с трагически шепот.
— Кой беше? — попита мъжлето ми и по гласа му разбрах, че я беше чуло.
— Някаква жена. Търсеше теб.
Лома повдигна изненадано вежди.
— Ти май че каза „той си е вкъщи“.
— Не съм казвала такова нещо. Казах „той не е вкъщи“. Кой ти звъни посред нощ? — Опитах се да си придам страшен вид, но усетих, че не се получава. Недоумението на Лома се смени с подозрителност.
— Може и да не съм много умен, но със сигурност не съм глух — заяви мъжлето ми и тръгна към мен. Настръхнах и се опитах да преценя в кой точно ъгъл на стаята е по-добре да гледам, за да не срещна погледа му. Лома дойде при мен, сграбчи ме за раменете и леко ме разтърси. — Кой беше?
— Нали ти казах — измяуках и бързо добавих: — Какви си ги фантазираш? Светът е пълен с луди, които обичат да се обаждат посред нощ и да смущават живота на хората.
Лома постоя малко, пронизвайки ме с поглед, а аз се притиснах до гърдите му и жално въздъхнах. След като поостанахме малко така, ние се върнахме в спалнята.
Ала въпреки старанията ми, той изобщо не искаше да се успокои. И в най-неподходящия момент изведнъж ме попита:
— Защо беше станала и излязла от спалнята? Обаждането ли чакаше?
— Да не си се побъркал? — възмутих се аз не толкова от неговата пророческа дарба, колкото от нежеланието му да се поддаде на моите прелести. Изтръпнах в очакване, че след това ще последват заплахи с картинно описание на моята участ. Но нямаше нищо подобно. Мъжлето ми мълчеше, сетне ме прегърна с привичен жест и се вторачи в тавана. Реших да се направя на заспала. Но той нямаше намерение да се преструва и блещеше очи в тъмнината. Сетне внимателно освободи рамото си от божествената ми главица, приповдигна се в леглото и ме разглежда в продължение на цяла минута. Надявах се, че клепачите ми не трептят чак толкова забележимо и че в тъмнината той няма да забележи движението им. След като ми се нагледа до насита, Лома притихна за малко. Но не можеше да заспи. Започна да се върти, на два пъти въздъхна съвсем доловимо, сетне стана и се потътри към кухнята. След няколко минути аз се прокраднах подире му. Мъжлето ми стоеше до отворената балконска врата и пушеше, макар че преди два месеца бе зарязало цигарите и се държеше непоклатимо… Нощта беше студена, кухнята бързо изстина и аз се ядосах, защото не биваше да стои гол до отворения балкон, понеже щеше да се простуди… Реших, че в този момент е неразумно да проявявам загриженост към мъжа си и се върнах на пръсти в спалнята.
Лома дойде след половин час студен като буца лед и като че ли нещастен. Погледна лицето ми, постоя малко така и легна по гръб, мушкайки ръце под главата си.
На сутринта не бързаше за никъде, сякаш си беше взел почивен ден. Аз се чудех и се маех дали си струва да го разпитвам. От една страна, беше съвсем естествено да го попитам за работата му, защото вчера сутринта щях да постъпя точно така, но в светлината на последните събития въпросът ми можеше да бъде възприет като желание да се отърва час по-скоро от мъжлето си. Измъчих се, изтормозих се и окончателно разбрах, че човек не бива да има тайни от любимия си.