Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— О, я стига си се цупил — сопна му се раздразнено Че. — Явно във Федерацията нещата стават по различен начин. Това е промишленост, Салма. В Равнините работим така. Не е възможно да инвестираме три години в изработката на съвършения меч или нещо такова.
— Няма да остана тук — каза Салма. — Ще ви изчакам при вратата, където има въздух и светлина.
— Както искаш — отвърна тя. Беше му ядосана, но той задържа погледа й, преди да тръгне към изхода, и когато отново погледна към цеха, Че за миг го видя през неговите очи. Видя стотици отрудени хора и се запита доколко свободна е свободната им воля. Запита се колко от тях имат семейства на косъм от недохранването. Колцина бяха дошли в Хелерон с надеждата да преуспеят, а сега нямаха пари да се върнат по родните си места?
В далечния край на цеха бяха струпани сандъци с готова продукция, които един бригадир броеше съсредоточено и вписваше в тефтер. Всеки ден само тази фабрика произвеждаше стотици арбалетни стрели на цена, с която другите производители в Равнините не можеха да се конкурират. Въпреки това Елиас очевидно не беше доволен. Изглежда, някаква част от тази огромна машина изоставаше от общото темпо.
— Не ме интересува как ще го направите — чу го да се оплаква тя. — Наемете повече работници или накарайте тези да работят по-бързо, но в момента изоставаме с по пет компонента на сто, а поръчките се трупат. Искам оборотът за следващата десетница да е като този от предишната, а за по-следващата да е още по-висок.
Мравкородният бригадир кимна мрачно.
— Ще имам грижата.
— Добре. — Елиас се обърна към Че. — Е, харесва ли ти фабриката ми?
— Много е внушителна, чичо. — Използваше това обръщение вместо „братовчеде“, защото Елиас беше на възрастта на Стенуолд.
— А приятелят ти, той какво мисли?
— Ами, за него това е нещо съвсем ново — каза неангажиращо тя.
— Федерацията не е от големите ни клиенти и никога не е била. Ако питаш мен, там си падат малко сноби. — Елиас вдигна рамене. — Но това важи за всички Неумели раси. Държат нещата да се изработват ръчно по древни технологии, които отнемат адски много време, а после се чудят защо другите имат по-големи армии.
— Попита ли бригадира за Тото и Тиниса?
— Не е чувал за такива хора, но Хелерон е голям град… Извини ме.
В цеха току-що беше влетял пратеник, млад мухороден, чиито крилца пърхаха червени в сиянието на пещите. Кацна на скорост и буквално се хвърли в краката на Елиас.
— Майстор Продан? — Младежът едва си поемаше дъх.
— Аз съм. От тархейвънската делегация ли те пращат?
— Не, майсторе. Праща ме офицер Брикен при северозападната шахта. — Мухоидът му даде малък свитък и се дръпна настрана.
Елиас изпсува тихо под нос, разви свитъка и плъзна бърз поглед по съдържанието му. Когато вдигна очи към пратеника, лицето му се беше разкривило от едва сдържан гняв.
— Това ли е всичко? — повиши глас той. — Това ли е представата на Брикен за доклад?
— Той… — Пратеникът се дръпна уплашено назад. — Той моли да дойдете веднага и…
— Прочетох за какво моли. Има ли представа колко струва това? — Смачка свитъка на топка и мухородният се сви уплашено.
— Чичо Елиас? — обади се Че, най-вече за да отклони вниманието му от злополучния пратеник. Елиас се обърна към нея и разтегли устни в насилена усмивка.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Просто… — Той въздъхна дълбоко. — Просто бизнес. Братовчедът Стенуолд си няма представа колко… деликатни могат да бъдат нещата тук, в Хелерон. — Хвърли поглед към Салма, който стоеше блед и унил на светлината от пещите. — Твоят приятел дали би искал да се поразходи на чист въздух в планината, как мислиш, Челядинке?
Тя кимна предпазливо.
— Предполагам, че да.
— Това… — Той размаха смачкания свитък. — Имам малко работа северно от града, в едно от минните ми дружества. Вярвам, че малко чист въздух ще ви се отрази добре. Чувал съм, че хелеронският влияе зле на чужденците.
Че искрено се надяваше планините да ободрят Салма, но беше чувала това-онова за хелеронските мини и имаше лошо предчувствие за реакцията на принца. Кимна колебливо, но Елиас вече й беше обърнал гръб и крачеше към изхода на цеха. Пратеникът изприпка след него, а чичо й извика през рамо: