Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Идеята й беше да го резне по рамото, първа кръв, както беше казал Синон, но вместо това рапирата отвори рана в шията му и той се строполи сред стряскащо количество кръв. В първия миг Тиниса помисли, че противникът й ще се изправи, ще се облегне на меча си и ще я заплюе, но той падна по очи и тя разбра, че е мъртъв.
Като го гледаше сега, докато огънят в собствената й кръв угасваше, Тиниса си даде сметка, че победата й е странна, необяснима дори. В края на краищата тя беше просто добър дуелист от посредствената школа на Академията. С дървения меч беше побеждавала повечето си противници, но нерядко победената биваше тя.
Ала с живо острие в ръка, когато зад рамото й наднича смъртта, а не просто победа или поражение в измислена битка, у нея явно се проявяваше неподозираният талант да петни меча си с кръвта на други хора. Всеки път, когато вадеше рапирата си в гняв, някой умираше съсечен, а вчера четирима от хората на Малия едва я бяха надвили с общи усилия, макар по всяка вероятност да е била изтощена и объркана след тежкия ден. „И съм ги ранила всичките до един.“
Несъмнено имаше талант. А ако Синон постигнеше своето, можеше да се сдобие и със занятие. Тази мисъл не й допадна, но само преди миг, когато жежкият огън на победата още беснееше във вените й, би я приела радушно.
„В какво се превръщам?“
Обърна поглед към Синон Поло̀вин. По протежение на цялата маса хората викаха, някои я поздравяваха, други я кълняха, но за нея важен беше единствено главатарят на гангстерите. Срещна погледа на странните му очи и усмивката й, макар и насилена, го предизвика.
— Малия не е преувеличила и на йота уменията ти — заяви той и подчинените му се смълчаха моментално. — Всъщност, точно обратното дори. — Погледна към мравкородната жена, по чието лице се четеше контролирана доза смущение. Тиниса си спомни първата им среща и се зачуди какво ли би станало, ако се беше разшетала с рапирата вместо да приказва.
По-добре да не знае. Прави бяха, че има нужда от тях. Всичко се беше объркало и приятелите й се бяха пръснали по вятъра. И ако тази банда от престъпници беше единственото й оръжие, то тя щеше да го хване здраво за дръжката.
Тиниса избърса със сладка усмивка острието на рапирата си и отиде да седне до гиганта, само на едно място от самия Синон.
Елиас Продан беше зает човек. Вместо да ги зареже у дома, където да кършат пръсти и да се тревожат излишно, той предложи да им покаже забележителностите на Хелерон, тоест търговските си дружества и фабрики. Че се запита дали братовчед й не иска да впечатли Салма, принца от Федерацията, с богатството и предприемчивостта си. Ако това му е била идеята, тя беше предварително обречена на провал.
Огромното като пещера помещение наоколо им гърмеше и трещеше, сякаш в цеха не произвеждаха арбалетни стрели, а природни стихии. Зад привидния хаос обаче цареше ред в големи мащаби — редици от пещи, преси и шлосерски машини, които не спираха и за миг; непрекъснат цикъл на производство, в който всеки чифт ръце беше миниатюрна част от великата схема. Цялата тази мащабна операция, фактът, че някой е измислил и организирал всичко това, а после го е пресъздал на практика като един от цеховете на Елиас Продан, надхвърляше въображението на Че.
— Какво ще кажеш? — попита тя.
— Мислех, че вие, бръмбарородните, не държите роби — отвърна Салма. Обхождаше с поглед дългото, мрачно, шумно помещение и видяното явно не му харесваше.
— Роби ли? — възкликна Че. — Това не са роби.
— Сериозно?
Тя сложи ръце на кръста си.
— Да, сериозно. Тук са, за да изкарат прехраната си. Никой не ги принуждава, дошли са по своя воля. Говориш така само защото не разбираш какво изработват.
— По своя воля? — В дългото помещение имаше повече хора, отколкото можеше да преброи от един поглед. Стояха нагъсто пред работните тезгяси, почти рамо до рамо, и всеки повтаряше едно и също действие отново и отново. Някои работеха на стругове, други на преси. Отзад трети подхранваха редицата пещи, чието червеникаво сияние хвърляше повече светлина от покритите с мръсотия прозорци. Други изливаха разтопения метал в леярски форми, имаше и такива, които пилеха ръбовете на готовите миниатюрни отливки или ги вадеха от формите. Всеки работник отговаряше за малък фрагмент от производствения процес, с други думи, правеше едно и също през цялото време. Всички бяха погълнати изцяло от работата си, работеха с убийствено темпо, поемаха изделието от предходния чифт ръце, вършеха своето и го прехвърляха на следващия в редицата. Салма се питаше какво би станало, ако, пак по силата на свободната си воля, хората тук захвърлеха инструментите и откажеха да работят.