Няма време за сбогом

Тя пак въртеше език в устата си.

— И Грейс ли е взела?

За миг не бях в състояние да кажа нищо.

— Имам работа.

— Изглеждате разтревожен, господин Арчър. И знаете ли какво? Би трябвало да бъдете. Съпругата ви е под огромно напрежение. Искам да се свържете с мен веднага щом се появи.

— Не знам какво мислите, че е направила. Съпругата ми е жертва. Отнеха й семейството, първо родителите и брат й, а сега и леля й.

Уедмор насочи показалец към гърдите ми.

— Обадете ми се — повтори тя, даде ми още една визитка и тръгна към колата си.

Няколко минути по-късно карах на запад по Бриджпорт авеню, към Девън в Милфорд. „При Майк“ беше малка тухлена сграда до денонощен магазин. Седембуквената табела с името на бара се спускаше отвесно от втория етаж и завършваше над входа. Прозорците бяха украсени с реклами на „Шлиц“, „Корс“ и „Будвайзер“.

Паркирах зад ъгъла и тръгнах към заведението. Не бях сигурен дали „При Майк“ ще бъде отворен сутринта, но щом влязох, разбрах, че за мнозина никога не е твърде рано да пият.

В тъмния салон имаше десетина клиенти. Двама седяха на високи столчета до тезгяха, а останалите бяха разпръснати по масите. Приближих се до бара и се наведох напред, докато привлякох вниманието на ниския, набит мъж в карирана риза, който работеше зад него.

— Желаете ли нещо? — В едната си ръка държеше мокра чаша, а в другата кърпа и се залови да я подсушава.

— Здравейте. Търся един човек. Мисля, че често идва тук.

— Много хора ни посещават. Как се казва?

— Винс Флеминг.

Барманът запази каменното си изражение. Не трепна, нито повдигна учудено вежди, но и не отговори веднага.

— Флеминг, Флеминг. Не съм сигурен.

— Има сервиз за коли тук, в Девън. Мисля, че ако наистина идва тук, е от хората, които бихте познавали.

Осъзнах, че двамата мъже на бара вече не разговарят.

— Каква работа имате с него? — попита барманът.

Усмихнах се и опитах да се държа учтиво.

— Въпросът е личен. Ще ви бъда много благодарен, ако ми кажете къде мога да го намеря. Един момент. — Бръкнах за портфейла си и едва го измъкнах от джоба на джинсите си. Движението ми беше непохватно и тромаво. Пред мен Коломбо изглеждаше сръчен и пъргав. Оставих десет долара на тезгяха. — Раничко ми е за бира, но с удоволствие ще ви платя за безпокойството.

Единият мъж на бара се беше измъкнал. Може би бе отишъл в тоалетната.

— Задръжте си парите — рече барманът. — Ако искате, кажете си името и следващия път, когато дойде, може да му го предам.

— Бихте ли ми казали къде работи? Вижте, няма да му създавам неприятности. Само се питам дали някой, когото търся, е ходил при него.

Барманът прецени възможностите си за избор и сигурно реши, че работното място на Флеминг е обществена тайна.