Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Когато над вратата дрънваше звънчето, Федя излизаше за малко в дюкяна, много-много не приказваше с купувачите, предпочиташе да седи със Саша. Ако се забавеше, значи бе дошъл самият Иван Парфьонович, председателят на колхоза. Но Иван Парфьонович обикновено бързаше, той беше мрачен, угрижен човек. На Саша не обръщаше внимание, но и не му правеше нищо лошо — Саша не съществуваше за него. Съществуваше само колхозът. Трябваше да възобнови съсипаното земеделие, а орниците вече бяха обрасли с млада гора, трябваше отново да я изкореняват, а селяни нямаше — мъжете се разбягваха по градовете… Трябваше да плаща на колхозниците трудодни, а нямаше пари. Саша виждаше безплодността на усилията му, съжаляваше го, но, разбира се, не забравяше онзи случай и внимаваше как се държи с него. Виж, Федя говореше за Иван Парфьонович само хубави неща.
— Свестен човек — казваше Федя, — и на тебе даде работа.
Най-сетне Федя каза, че вечерта ще идат със Саша да ловят риба.
— Водната трева полегна на дъното, просветля водата, рибата още не е отишла в дълбокото, па и тая нощ сигур ще е тиха, тъмна, белки не излязат звезди. Поспи следобед, та да не дремеш през нощта в лодката, пък като свърне слънцето на заник, ела, ще ми помогнеш да оборудваме лодката. Сложи си каскета.
Саша не легна, никога не спеше следобед, още по светло се върна при Федя, занесоха в лодката козата — вид мангал, борината, занесоха една риболовна вила с осем зъба, закрепена за ратовище — сух прът, дълъг метър и половина — два, за края му беше вързано здраво дълго въже с поплавък, както обясни Федя, за случай че се хване много едра и силна риба, например сом, и като бяга, ранен, изтръгне вилата от ръцете им.
— Може така да дръпне — каза Федя, — че да не се удържиш на крака, да изхвърчиш от лодката. Ако се хване някой трипудов18 таймен, иди, че го удържай!
Федя закрепи козата на носа на лодката, натрупа вътре борина, запали я, отраженията на пламъците затрепкаха по тъмната вода като алени петънца.
— Ще поседиш на кърмата — каза Федя, — а аз ще поработя с вилата, после ще дам на тебе. Греби тихо, да не уплашиш рибата, карай ей така, покрай брега. Ударя ли, само дръж лодката…
Тихо загребвайки с веслото, Саша пое покрай брега. Борината се разпали, светлина огря водата. Федя с вилата стоеше отпред до десния борд, взираше се в светлото петно — то бавно се движеше заедно с лодката. После силно удари с вилата. Водата се размъти. Саша престана да гребе, само притискаше веслото до борда, за да не се извъртят, да не ги отнесе течението. Федя натисна вилата, изглежда, беше се хванала едра риба. Той я измъкна, хвърли я на дъното на лодката — тайменът наистина излезе едър.
Саша отново тихо подкара лодката напред. Бяха попаднали на пасаж, Федя улучваше точно, дъното на лодката се изпълваше с риба: коремести налими със слузести гърбове, щуки, таймени — едри, но нито един трипудов, както бе обещал Федя, не уловиха. Федя биеше само едри хариуси, дребните оставяше да си плуват.
— Ела сега тук! — каза най-сетне Федя.
Подаде на Саша вилата, хвърли още борина в огъня, седна на кърмата, изравни посоката на лодката.
Саша взе вилата, застана на мястото на Федя, обзе го ловна страст, опита да се овладее — с треперещи ръце риба не се улучва.
Лодката бавно, съвсем тихо се движеше напред, светлият лъч падаше върху водата, Саша ясно виждаше дъното: пясък, камъни, полегнали водорасли, раковини, листа… Но риба нямаше. С лявата ръка Саша нахлупи по-дълбоко каскета над челото си, Федя беше прав — без козирка тук нищо не се вижда. И изведнъж лъчът улови дълго тяло на таймен. Рибата кротуваше, сякаш се бе стъписала, не разбираше какво я очаква, само лекичко помръдваше плавници. Саша се напрегна, неочаквано го споходи мисълта: „Ако хвана този таймен, ще изпратя писмото.“ И начаса силно удари с вилата. Зъбците с пукот се забиха в гърба на таймена. Водата се замъти, ратовището в ръцете на Саша затрепери, той го налегна, притисна рибата до дъното.
— Край, изхвърляй я! — тихо каза Федя.
Саша издърпа вилата, на зъбците й още потреперваше огромният таймен. Саша го хвърли на дъното на лодката, в купчината вече мятаща се там риба, измъкна вилата.
— Добре, ще стане от тебе рибар — каза Федя.
Саша не вярваше в поличби. И не онова, което си бе нарекъл в лодката, укрепи решението му. Всеки момент може да тръгне ситният лед и утрешната поща ще бъде последната, тъй че ако не изпрати писмото с нея, ще трябва да чака, докато се отвори път. А ако го изпрати, то скоро ще стигне до Москва. И не щеш ли! Не щеш ли, може да попадне на бюрото на Сталин.
18
Пуд — мярка за тежина, около 16,3 кг. — Б.пр.