Град на паднали ангели

Закона и ще бъдеш наказана. Ще се предадеш и ще дойдеш с нас, или ще се биеш?

Камила плачеше, но не направи опит да скрие сълзите си, които бяха обагрени с кръв. Те се

стичаха по бялото й лице на вадички, когато изхлипа:

— Уокър… и моят Арчър…

Мерис изглеждаше объркана. Обърна се към мъжа от лявата й страна.

— За какво говори тя, Кадир?

— За хората ратаи. Според мен оплаква смъртта им.

Мерис махна презрително с ръка.

— Против Закона е да превръщаш хора в ратаи.

— Превърнах ги преди долноземците да станат предмет на противните ви закони, кучко

такава. Те са с мен от двеста години. Те ми бяха като деца.

Ръката на Мерис стисна по-силно дръжката на камата.

— Какво знаеш ти за децата? — прошепна тя. — Можеш само да рушиш.

Обляното в сълзи лице на Камила просветна триумфално.

— Знаех си — каза тя. — Каквото и да говориш, каквито и лъжи да изричаш, ти мразиш

нашия вид. Нали?

Лицето на Мерис се стегна.

— Задръжте я — каза тя. — Заведете я в Храма.

Джейс бързо застана от едната страна на Камила и я хвана; Кадир сграбчи другата й ръка.

После я притиснаха между себе си.

— Камила Белкор, обвинена си в убийството на хора — произнесе Мерис. — Както и в

убийството на ловци на сенки. Ще бъдеш отведена в Храма, където ще бъдеш разпитана.

Наказанието за убийство на ловец на сенки е смърт, но има възможност, ако ни

сътрудничиш, животът ти да бъде пощаден. Разбираш ли? — попита Мерис.

Камила тръсна предизвикателно глава.

— Ще говоря само с един човек. Ако не го доведете, няма да кажа нищо. Можете да ме

убиете, но няма да ви кажа нищо.

— Много добре — отвърна Мерис. — Кой е този човек?

Камила оголи зъбите си.

— Магнус Бейн.

— Магнус Бейн? — Мерис беше слисана. — Висшият магьосник на Бруклин? Защо искаш да

говориш с него?

— Ще говоря с него — повтори Камила. — Или няма да говоря с никого.

И това беше. Не каза нито дума повече. Докато ловците на сенки я влачеха, Саймън я

проследи с поглед. Не се почувства, както си мислеше, че ще стане, победител. Почувства се

празен и стомахът странно го присвиваше. Погледна надолу към телата на убитите ратаи;

преди не ги харесваше, но те не бяха виновни, че бяха такива. В определен смисъл може би и

Камила не беше виновна. Но въпреки всичко, за ловците на сенки тя беше чудовище. И може

би не само защото беше убивала ловци на сенки; може би нямаше как да мислят за нея по

друг начин.

Бутнаха Камила през Портала; Джейс стоеше от другата му страна и махаше нетърпеливо на

Саймън да го последва.

— Идваш или не? — попита той.

„Каквото и да говориш, каквито и лъжи да изричаш, ти мразиш нашия вид.”

— Идвам — каза Саймън и тръгна с нежелание.

12

Храмът