Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Простиха се с момците, • що бяха им закрила,
где пътят мирен беше • и властваше Атила.
Затуй ни кон, ни дреха • не бяха им отнети
на бързащите вкъщи • вестители напети.
Приятелите вредом • те известиха как
бургундците наскоро • на Рейн от оня бряг
ще дойдели на гости • на хуните в страната.
Епископ Пилгрим също • узнал бе новината.
Достигайки на Пьохларн • богатите земи,
дружината маркграфа • тозчас уведоми,
а сетне и Готлинда, • че гостите тя трябва
да срещне. Ех, как много • вестта им я зарадва!
А шпилманите вече • препускаха натам,
где чакаше Атила • в палата си в град Гран.
Те поздрави безбройни • за царя от душа
предадоха и в радост • ликът му засия.
Царицата, узнала, • че тримата й братя
ще дойдат и че поздрав • решили са да пратят,
остана предоволна. • Достойна тя награда
на шпилманите даде, • тъй както се полага.
„Кажете ми“ — запита • подир момците морни —
„кои сред мойте близки • и най-добри придворни
на повика откликват • за среща непосредна.
Кажете Хаген как на • поканата погледна.“
„Участвал“ — обясниха — • „в съвета заранта“,
но нямало в гласа му • следа от топлота.
Идеята да тръгнат • щом сметнали добра е,
в гнева си Хаген рекъл, • че гибел тя вещае.
Ще дойдат непременно • тук братята ви трима
с желание голямо. • От другите колцина
ще ги последват — трудно • за мен е да гадая.
За Фолкер, шпилман храбър, • единствено го зная.
„Не ще ми е прискърбно“ — • царицата добави, —
„ако юнакът Фолкер • пред нас не се представи.
Аз по̀ държа на Хаген, • че той е рицар горд.
Посрещнем ли и него, • ще бъда във възторг.“
Подире тя чевръсто • при царя се завтече,
в покоите съзря го • и прелюбезно рече:
„И вам ли, господарю, • допадна днес вестта?
Май сбъдва ми се тази • отколешна мечта.“
„Мечтата ви е радост • за мене“ — рече царя. —
„Не съм се тъй вълнувал, • щом случай се отваря
роднини мои лични • да погостуват тука.
Но вашите донасят • ми истинска разтуха.“
Служители на царя • следяха търчешката
скамейки вред да има • и в зала, и в палата,
от гостите им всеки • да има где да сяда.
Лишиха го подир те • от буйната отрада.
Перейти на страницу: