Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Ще поговорим за това. - Руарк кимна на другите айилски вождове. - Това ще означава край за айилците.
- И начало също така - отвърна Ранд.
Вождовете на кланове и Мъдрите се оттеглиха настрана и заговориха тихо. Авиенда се задържа, а Ранд беше извърнал очи настрани, изпълнен с тревога. Перин го чу как прошепна нещо, но ушите му едва доловиха думите.
- … твоят сън сега… когато се събудиш от този живот, няма да ни има повече…
Писарите на Ранд - миришеха на страх - се приближиха, за да започнат работа над добавките в документа. Кацуан наблюдаваше всичко ставащо със спокойно изражение.
И миришеше изключително гордо.
- Добавете клауза - каза Ранд. - Айилците могат да призовават други народи да им помагат в налагането на правосъдие, ако решат, че собствените им сили няма да са достатъчни. Опишете формални начини, по които държави могат да се обръщат към айилците за поправяне на несправедливост или за разрешение да нападнат враг.
Писарите кимнаха и заработиха още по-усърдно.
- Действаш все едно, че това вече е решено - обърна се Егвийн към Ранд.
- О, изобщо не е решено - каза Моарейн. - Ранд, имам няколко думи за теб.
- Ще ми харесат ли?
- Подозирам, че не. Кажи ми, защо ти трябва да командваш армиите лично? Ще заминеш за Шайол Гул, където несъмнено няма да можеш да се свързваш с никого.
- Някой трябва да командва, Моарейн.
- По това, вярвам, че всички ще се съгласят.
Ранд замириса угрижено.
- Поел съм отговорност за този народ, Моарейн. Искам да бъдат опазени, жестокостите на тази битка да бъдат сведени до минимум.
- Боя се, че това е лоша причина да водиш битка - каза тихо Моарейн. - Не се сражаваш, за да опазиш бойците си. Сражаваш се, за да спечелиш. Този водач не е нужно да си ти, Ранд. Не би трябвало да си ти.
- Няма да позволя тази битка да се превърне в заплетено кълбо, Моарейн - заяви той. - Ако можеше да видиш грешките, които направихме последния път, объркването, до което може да се стигне, когато всички си въобразят, че _те_ командват. Битката е бъркотия, но все пак ни трябва главнокомандващ, който да взима решения, да държи всичко заедно.
- А Бялата кула? - попита Романда, излезе напред и застана до Егвийн. - Имаме ресурсите за ефективно пътуване между бойните фронтове, хладнокръвни сме във времена, които ще съкрушат други, и имаме доверието на всички народи.
Дарлин повдигна вежда на последното.
- Бялата кула _наистина_ изглежда най-добрият избор, лорд Дракон - добави Тенобия.
- Не - отвърна Ранд. - Амирлин е много способна, но военен водач… Не мисля, че е разумен избор.
Странно, но Егвийн си замълча. Перин я изгледа. Щеше да си помисли, че ще скочи от радост при възможността тя да оглави войната.
- Трябва да е един от нас - каза Дарлин. - Избран от онези, които ще воюват тук.
- Предполагам - отвърна Ранд. - Стига всички да знаете кой командва, ще отстъпя по тази точка.
- Все пак настояваш ли, че трябва да счупиш печатите? - попита Егвийн.
- Не се безпокой, Егвийн - каза Моарейн с усмивка. - Той няма да счупи печатите.
Лицето на Ранд помръкна.
Егвийн се усмихна.
- Ти ще ги счупиш - каза Моарейн на Егвийн.
- Какво?! Разбира се, че няма!
- Ти си Пазителката на печатите, Майко - каза Моарейн. - Не чу ли какво казах преди малко? „И ще се случи тъй, че съграденото от хорски ръце ще се разбие. Сянката ще легне над Шарката на Века и Тъмния отново ще простре ръка над човешкия свят…” Трябва да се случи.
Егвийн изглеждаше угрижена.
- Видяла си това, нали? - прошепна Моарейн. - Какво си сънувала, Майко?
Егвийн не реагира веднага.
- Какво видя? - настоя Моарейн и пристъпи към нея.
- Под стъпалата му изскърца и захрущя - каза Егвийн и я погледна в очите. - Когато закрачи напред, Ранд стъпи върху късовете от затвора на Тъмния. Видях го, в друг сън, как посече по него, за да го отвори. Но така и не видях _наистина_ да го отваря, Моарейн.
- Късовете са били там, Майко - каза Моарейн. - Печатите са били счупени.
- Сънищата са предмет на тълкуване.
- Знаеш истината за този. Не е задължително да се направи и печатите са твои. Ще ги счупиш в подходящия момент. Ранд, милорд Прероден Дракон, време е да й ги дадеш.
- Не ми харесва това, Моарейн.
- Значи не много се е променило, нали? - попита тя весело. - Мисля, че често си се съпротивлявал на неща, които се е очаквало да направиш. Особено когато _аз_ съм ти ги посочвала.
Той помълча малко, а после се засмя и бръкна в джоба на палтото си. Измъкна три диска от куендияр, всеки раздвоен от извита линия през центъра. Сложи ги на масата и попита:
- Как ще разбере кога е моментът?