Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Към Морския народ.
- „… и морята да се отдръпнат.”
Към Перин, после към Берелайн.
- „… и самите небеса да се поклонят.”
Към Дарлин.
- „Молете се сърцето от камък да помни сълзи…”
Накрая към Елейн.
- „… и душата от огън любов.” Не можете да се борите с това. Никой от вас не може. Съжалявам. Мислите, че сам е стигнал до това? - Вдигна документа. - Шарката е равновесие. Не е нито добро, нито зло, нито мъдрост, нито глупост. За Шарката тези неща нищо не значат, но тя _ще намери_ равновесие. Последният Век свърши с Разрушение, тъй че следващият ще започне с мир - дори ако потрябва да бъде натикан в гърлата ви като лекарство, дадено на ревливо бебе.
- Може ли да говоря? - Една Айез Седай с кафяв шал пристъпи напред.
- Можете - каза Ранд.
- Това е разумен документ, милорд Дракон - каза Кафявата. Беше ниска и набита, тонът й беше по-прям, отколкото Перин би очаквал от Кафява. - Но виждам в него огромен пропуск, който вече беше изтъкнат преди. Докато сеанчанците са изключени от него, ще бъде безсмислен. Няма да има мир, докато те завладяват.
- Това е проблем - каза Елейн и скръсти ръце. - Но не е единственият. Ранд, разбирам какво искаш да направиш, и те обичам за това. Това не отменя факта, че този документ е в основата си несъстоятелен. За да действа един мирен договор, двете страни трябва да продължават да желаят мира заради изгодите, които той предлага. А това тук не предлага никакъв начин за уреждане на спорове. Те _ще възникват_, винаги възникват. Всеки такъв документ трябва да предлага средства за разрешаване на такива неща. Трябва да постановиш как да се наказва едно нарушение, освен другите страни да влизат във всеобща война. Без тази промяна малките недоволства ще се трупат и ще усилват напрежението с годините, докато не избухнат.
- Тоест той изисква държавите да се нахвърлят на първата, която наруши мира - продължи тя. - Това не ги спира да наложат марионетен режим в падналото кралство или дори в друго кралство. Боя се, че с времето този документ ще започне да се възприема като нищожен. Каква полза от него, ако защитава само на хартия? Крайният резултат от това ще бъде война. Съкрушителна война. Ще имаш мир за известно време, особено докато тези, които те почитат, са живи. Но за всяка година мир, която печелиш, ще спечелиш година на по-голяма разруха, щом нещата се разпаднат.
Ранд отпусна длан на документа.
- Ще сключа мир със сеанчанците. Ще добавим клауза. Ако владетелката им не подпише, документът се анулира. Ще се съгласите ли с него тогава?
- Това оправя по-малкия проблем - каза тихо Елейн. - Но не по-големия, Ранд.
- Тук има още по-сериозен въпрос - намеси се нов глас.
Перин се обърна изненадан. Авиенда? Тя и останалите айилци не се бяха намесили в споровете. Само бяха наблюдавали. Перин почти беше забравил, че са тук.
- И ти ли? - каза Ранд. - В късовете на сънищата ми ли дойде да бродиш, Авиенда?
- Не ставай дете, Ранд ал-Тор. - Тя закрачи към масата, спря и опря пръст на документа. - Имаш тох.
- Оставих ви отвън - възрази Ранд. - Вярвам ти. На теб и на всички айилци.
- Айилците не са ли вътре? - попита Еазар. - Светлина, как ни убягна това!
- Това е обида - заяви Авиенда.
Перин се намръщи. Миришеше на много сериозна. От всеки друг айилец щеше да очаква острата миризма да бъде последвана от смъкнато було и вдигнато копие.
- Авиенда - каза с усмивка Ранд. - Другите се канят да ме обесят затова, че съм ги включил, а вие сте ядосани затова, че не сте?
- Искам си дара от теб - каза тя. - Това е той. Включваш айилците в своя документ, в своя „Драконов мир”. Иначе ще те изоставим.
- Не говориш от името на всички тях, Авиенда. Не можеш да…
Всички Мъдри в павилиона пристъпиха зад Авиенда като една и Ранд примига.
- Авиенда носи нашата чест - каза Сорилея.
- Не бъди глупав, Ранд ал-Тор - добави Мелайне.
- Това засяга жените - заяви Саринде. - Няма да бъдем удовлетворени, докато не бъдем равнопоставени с влагоземците.
- Нима това е твърде трудно за нас? - попита Амис. - Обиждаш ни, като намекваш, че сме по-слаби от другите?
- Всички сте полудели! - каза Ранд. - Разбирате ли, че това ще ви _забрани_ да се биете помежду си?
- Не да се бием - отвърна Авиенда. - Да се бием без причина.
- Войната е вашата цел.
- Ако вярваш в това, Ранд ал-Тор - каза тя хладно, - значи наистина съм те обучила лошо.
- Тя говори мъдро. - Руарк си проби път през тълпата. - Целта ни беше да се подготвим за твоята нужда от нас в Последната битка. Целта ни беше да сме достатъчно силни, за да се съхраним. Ще ни трябва друга цел. Погребал съм кръвни вражди заради теб, Ранд ал-Тор. Не бих ги започнал отново. Вече имам приятели, които не бих искал да убия.