Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Лудост. - Ранд поклати глава. - Добре, ще ви включа.
Авиенда изглеждаше доволна, но нещо глождеше Перин. Не разбираше айилците… Светлина, не разбираше Гаул, който беше с него вече от толкова време. Все пак беше забелязал, че айилците обичат да вършат нещо. Дори когато бездействаха, винаги бяха нащрек. Докато други мъже играеха или хвърляха зарове, айилците често пъти кротко вършеха нещо полезно.
- Ранд. - Перин пристъпи напред и го хвана за рамото. - Може ли за малко?
Ранд се поколеба, после му кимна и махна с ръка.
- Изолирани сме. Сега не могат да ни чуят. Е?
- Ами, току-що забелязах нещо. Айилците са като сечива.
- Добре, и…
- А сечива, които не се използват, ръждясват - каза Перин.
- Поради което се нападат помежду си. - Ранд се потърка по слепоочието. - За да поддържат уменията си. Точно затова ги изключих. Светлина, Перин! Мисля, че това ще е гибелно. Ако ги включим в този документ…
- Според мен вече нямаш избор - каза Перин. - Другите никога няма да подпишат, ако айилците останат изключени.
- Не знам дали бездруго ще го подпишат. - Ранд погледна с тъга листа на масата. - Беше толкова красив блян, Перин. Блян за добруване на човечеството. Мислех, че съм ги хванал. Чак докато Егвийн не го нарече моя заблуда, мислех, че са в ръцете ми.
Добре, че другите не можеха да помиришат чувствата на Ранд. Иначе щяха да разберат, че той никога нямаше да откаже да тръгне срещу Тъмния. Ранд нищо не издаваше на лицето си, но Перин знаеше, че вътрешно е изнервен като момче на първото си стригане.
- Ранд, не го ли виждаш? - каза Перин. - Решението.
Ранд го погледна намръщено.
- _Айилците._ Сечивото, което трябва да се използва. Договор, чието спазване трябва да се налага…
Ранд се поколеба, а след това се ухили.
- Ти си гений, Перин!
- Стига да става дума за ковачество, предполагам, че знам едно-друго.
- Но това… това не е за ковачеството, Перин…
- Разбира се, че е. - Как можеше Ранд да не разбира това?
Ранд се обърна, явно освободил сплита си. Отиде до масата, вдигна документа и го подаде на един от писарите си в дъното на павилиона.
- Искам да се добавят две клаузи. Първо, този документ е нищожен, ако не бъде подписан или от сеанчанската Щерка на Деветте луни, или от императрицата им. Второ… айилците - всички освен Шайдо - да бъдат вписани в документа като изпълнители на мира и посредници в спорове между държави. Всеки народ ще може да се обърне към тях, ако се почувства онеправдан, и айилците - не вражески армии - ще осигуряват възстановяването на справедливостта. Те могат да залавят престъпници отвъд държавните граници. Ще бъдат _подчинени_ на законите на държавите, в които пребивават в момента, но няма да бъдат _поданици_ на тези държави.
Обърна се към Елейн.
- Ето ти я гаранцията, Елейн. Начинът да се предотврати трупането на твоите малки напрежения.
- Айилците ли? - попита тя скептично.
- Ще се съгласите ли на това, Руарк? - попита Ранд - Баел, Джерам, останалите от вас? Твърдите, че оставате без цел, а Перин ви вижда като инструмент, който трябва да се използва в работа. Ще поемете ли тази отговорност? Да предотвратявате война, да наказвате извършителите на злини, да работите с владетелите на държави в служба на справедливостта?
- Справедливостта, както ние ли я виждаме, Ранд ал-Тор? - попита Руарк. - Или както я виждат те?
- Ще трябва да бъде според съвестта на айилците - каза Ранд. - Ако те ви призоват, ще трябва да знаят, че ще получат вашето правосъдие. Това няма да върши работа, ако айилците са просто пионки. Вашата автономност ще го направи ефикасно.
Грегорин и Дарлин понечиха да възразят, но Ранд ги усмири с поглед. Перин кимна и скръсти ръце. Недоволствата им този път бяха по-слаби, отколкото преди. Подуши… замисленост у мнозина.
„Виждат удобна възможност в това - осъзна той. - Гледат на айилците като на диваци и мислят, че ще са лесни за манипулиране, след като Ранд си отиде.” Ухили се при мисълта какво поражение ги чака, ако тръгнат по този път.
- Това е много неочаквано - каза Руарк.
- Добре дошли на вечерята - добави Елейн. Очите й все още бяха впити като ножове в Ранд. Странно, миришеше _гордо_. Чудна жена.
- Предупреждавам ви, Руарк - каза Ранд. - Ще трябва да промените порядките си. Айилците ще трябва да действат заедно в тези неща. Вождовете и Мъдрите ще трябва да провеждат съвети и да взимат решения заедно. Един клан не може да води битка, докато други кланове не са съгласни и се бият за другата страна.