Богинята на светлината

Нещо не беше наред. Аполон го знаеше. Знаеше го инстинктивно, така както разбираше различните човешки езици или както разпознаваше гласовете на музикалните инструменти. Топлото тяло в ръцете му се раздвижи. Той го притисна по-здраво в прегръдките си. Памела…

Аполон рязко отвори очи. Какво стана снощи? Двамата с Памела бяха голи в леглото му…

„Мисли! — заповяда той на размътения си мозък. — Спомни си!“

Случилото се предишната вечер, премина като филм през съзнанието му. Той потуши един стон. Снощи загуби всякакъв контрол. Но как е възможно? Защо не беше способен да…

Разбра отговора още преди да довърши мисълта си. Гощавката беше изпълнена с опияняващата сила на една богиня. И той се досещаше коя е тя. Артемида!

— Аполоне! — настоятелният шепот на сестра му премина през стаята.

Сякаш я призова с мисълта си!

Той обърна глава и й хвърли гневен поглед.

— Какво правиш? — изсъска Артемида. — Знаеш, че скоро ще пукне зората! Искаш смъртната да остане впримчена тук ли?

Аполон рязко се изправи. Ето какво не беше наред. Както винаги, като бог на светлината той бе усетил идването на ослепителната колесница, която възвестява изгрева. Инстинктивно знаеше, че е крайно време Памела да се върне в своя свят. Предната нощ той й разкри твърде много от себе и от Олимп. Дали смъртният й ум щеше някога да проумее това, което бе зърнал за малко? И как би приел факта, че не може да си тръгне от планината Олимп? Спомни си страха, проблеснал в очите на Памела, когато снощи се разкри пред нея.

Тя все още не беше в състояние да разбере неговия свят, поне не истински. Или ако беше, как ли биха се променили чувствата й към него? Не, бърза ли твърде много. В момента това няма значение. Сега първо трябва да я изведе от Олимп. Когато порталът се отвори отново, той ще има обяснение за тази необичайна нощ. Дотогава ще е прекарал повече време с нея и ще е затвърдил чувствата й към себе си — чувства, които Памела призна под магическото влияние на сестра му. Аполон погледна Артемида и свъси вежди.

— Върви! — прошепна той. — Направи така, че голямата зала да е празна. Аз ще те следвам с Памела.

— Побързай… — рече сестра му, докато тялото й изчезваше.

— Феб? — гласът на Памела прозвуча уморено. Тя замига сънено и разтърка очите си. — Къде…

Той стисна зъби и неохотно махна с ръка пред лицето й, за да замъгли ума й и да притъпи сетивата й.

— Облечи се, трябва да тръгваме — обърна се нежно към нея Аполон и я поведе за ръка към съседната стая, където снощи захвърлиха дрехите си.

Памела се подчини безмълвно. Аполон изпита омраза към себе си, докато навличаше панталоните си, и зърна как Памела се облича механично. Бельото й, както и неговата риза, бяха напълно съсипани. Споменът за страстта, която бе изпитал, разкъсвайки дрехите им, мина през него като тръпка и накара слабините му отново да се развълнуват. Как щеше да живее пет дни без докосването й? Твърдостта му се разколеба. Всъщност имаше избор. Можеше да я омагьоса и да я задържи при себе си, докато порталът се отвори отново. Докосна лицето й и макар със забулен от магията ум, тя се наклони към него. Щеше да е само за една седмица…