Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— … още ли си тук? — озъби се Копелето. — Искаш ли няколко минути почивка? — И ми предложи садистичната си усмивка на затворнически надзирател.
— Нищо ми няма — рекох. — Та ставаше дума, че Дениз си нямаше и най-малката представа от борсовия крах. Още с влизането ми ми се хвърли на врата, сякаш бях някакъв герой завоевател. „Слава Богу, каза! Най-после се прибра! Как мина първият ти ден като борсов посредник? Счупи ли фирмения рекорд за количество продажби на ден?“
Агента маниак и Копелето захихикаха.
Захихиках и аз:
— Да бе, страхотна смехория. Само дето към средата на ноември лазехме на четири крака да събираме по пода центове за шампоан. Аз все пак издържах на Уолстрийт още цял месец след краха и чак тогава хвърлих кърпата. Беше неделя сутрин и с Дениз седяхме като две зомбита на пода насред всекидневната и гледахме обявите за търсене на работна ръка. По едно време попаднах на нещо необичайно и й рекох: „Я виж това тука: фирма търси борсови посредници“, само че се намира в Лонг Айлънд, а не на Уолстрийт. Тя прочете обявата и попита: „Какво значи ЧР, ПР?“ „Часова работа или пълен работен ден“ отвърнах, при което се запитах що за фирма е тази, дето ще наема посредници на часова работа? Дотогава не бях чувал за подобно нещо. Но при създалите се обстоятелства нищо не ми пречеше да опитам. Затова казах: „Часовата работа може пък да се окаже удобна. Ще изкарвам по някой и друг долар, докато търся нещо друго“. А тя кимна в знак на съгласие.
Така или иначе, не хранехме някакви особени надежди, а когато в понеделник сутринта се обадих, направо ми се отщя. „Инвестърс Сентър. С какво мога да ви помогна?“, изръмжа неприветлив мъжки глас насреща ми, което моментално ме светна, че не е дежурният телефонист. Да не говорим, че и самото име на фирмата ме накара да настръхна. Бях свикнал с названия от рода на „Голдман Сакс“ и „Мерил Линч“, които някак си бяха в унисон с името на улицата — Уолстрийт.
Дори си представих наум как казвам по телефона: „Ало, казвам се Джордан Белфърт и се обаждам от «Инвестърс Сентър» в Ебигъз, Лонг Айлънд. И понеже не съм по-близо до Уолстрийт от самия вас, що не вземете да ми изпратите изкараните с пот свои пари? Вероятно няма и да ги видите повече!“.
— Страшно пророчество — обади се Копелето.
— Да — съгласих се, — само че „Инвестърс Сентър“ се оказа не в Ебигъз, а в Грейт Нек, Лонг Айлънд, която е доста приятна част от града. Офисите на фирмата се помещаваха на втория етаж на триетажна бизнес сграда. — Направих кратка пауза. — Честно казано, дори се впечатлих донякъде, когато спрях отпред. Карах скапания датсун на Дениз — единствената ни кола по онова време — и си рекох: „Абе това място хич не изглежда зле!“. Но щом пристъпих в борсовата им зала, ченето ми увисна.
Беше далеч по-малка от очакванията ми. Кажи-речи четиридесет квадратни метра, и нямаше абсолютно нищо общо с Уолстрийт: нито един компютърен екран, никакви помощнички по продажбите, никакви забързани насам-натам брокери. Съдържаше единствено двайсетина стари дървени бюра — всичките очукани и наслагани както дойде. Брокери седяха само зад пет от тях и не се усещаше и капка напрежение, само някакво приглушено мърморене.
Бях се изтупал с костюм и вратовръзка за интервюто, но се оказа, че в залата всички са по дънки и маратонки, с изключение на един, чийто костюм обаче изглеждаше като дарение от Армията на спасението. Образа му и до днес го помня заради налудничавия му вид. Сякаш го бяха подложили на лоботомия. Беше само на трийсет и нещо и притежаваше най-мазната коса, която съм виждал. Все едно го бяха залели с машинно масло и…
Тук Копелето пак закима, сиреч „давай нататък“.
— Няма значение — рекох. — Шефът се помещаваше в тесен офис най-отпред на залата и май не му пукаше от нищо наоколо. Помня, че лалаше по телефона с жена си за болното им куче. Като ме видя, вдигна показалец, а аз учтиво кимнах. После продължи да говори по телефона.
Оказа се, че името му е Джордж Грънфелд и че допреди две години е бил учител по история. Наближаваше петдесетте и бе точно копие на Гейб Каплън, дето играеше учител в „Радваме се, че се връщаш, Котър“51. — И се усмихнах на Агента маниак. — Помниш ли „Радваме се, че се връщаш, Котър“, Грег?
Агента маниак кимна:
— Помня го. С Траволта. Ти гледал ли си „Радваме се, че се връщаш, Котър“? — обърна се към Копелето.
51
На англ. — Welcome Back, Kotter — американски телевизионен комедиен сериал (1975–1979). — Б.пр.