Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
По-внимателният поглед, обаче, ти показва семействата, групите, съпрузите и съпругите, бащите и синовете. Виждаш как по-старите изхвърлят по-малки шепи и работят по-бавно. Виждаш как по-младите им помагат, мъчат се да скрият от нас, че по-старите не могат да работят толкова много. Виждаш бебе, привързано до гърдите на майка си в стар парцал. Виждаш, как един от най-високите мъжки е организирал останалите в група, в която работата кипи. Виждаш няколко дребнички женски, които мажат с кал инфектираната рана под гривната с номера на една по-едра женска. Виждаш ги как работят заедно, държат си главите наведени, стараят се да не привличат върху себе си нито моето внимание, нито вниманието на Дейви, нито онова на стражите край бодливата тел.
Всичко това го виждаш, само ако се вгледаш по-внимателно.
Но е по-лесно да не се вглеждаш въобще.
Опасно е да им даваме лопати, разбира се. Могат да ги използват като оръжия срещу нас, а въоръжените мъже върху зида се изнервят, дори ако само някой дивак си протегне ръката малко по-височко. Така че диваците до един са приведени до земята, местят камъни, тихи са като облаците по небето, страдат, но не предприемат нищо.
Аз съм въоръжен, във всеки случай. Върнаха ми пушката.
Защото е ясно, че вече надали ще опитам да бягам, сещате ли се?
Нея вече я няма.
— Живо! — викам на диваците, а Шумът ми пламва ален само при мисълта за нея.
Зървам как Дейви ме гледа с изненадана усмивка. Обръщам му гръб и прекосявам терена, приближавам до друга работеща група. Почти съм стигнал, когато чувам зад гърба си високо изцъкване.
Завъртам се и търся с очи виновника.
Няма защо да търся, той е винаги един и същ, все той.
1017 се е изправил и ме гледа, а в очите му няма прошка. После премества поглед към ръцете ми.
Чак тогава осъзнавам, че съм стиснал насочената към него пушка.
Дори не си спомням да съм я свалял от рамото си.
Диваците работят усърдно, но даже и при това положение, от изпълнението на задачата за строежа на сградата ни делят още поне няколко месеца, а след няколко месеца ще е средата на зимата, а диваците изобщо няма да разполагат с подслона, който уж трябваше да построят сами за себе си, но аз знам, че диваците по принцип прекарват много повече време на открито от хората, но не мисля, че дори и те могат да оцелеят без убежище през зимния мраз, а сега-засега нищо не подсказва, че нашите работници ще бъдат преместени на някое друго, по-удобно място.
След седем дни всички стари постройки на територията на манастира са вече разрушени: изпреварваме предварителния график с два дни, а и нито един дивак не умря през това време, имахме само няколко счупени ръце. Войниците отведоха нанякъде всички наранени.
Не ги видяхме повече.
Към края на втората седмица след взрива при радиокулата всички траншеи са изкопани и започва наливането на основите, ние с Дейви само надзираваме — такива са заповедите — а диваците са онези, които изобщо знаят как се строи сграда.
— Тате казва, че с тяхна помощ бил възстановен градът след края на войната — обяснява Дейви. — Макар че като я гледаш тая сбирщина, никога няма да повярваш, че изобщо умеят да вършат нещо.
Изплюва люспа от семките, които чопли. При всички тия бомби и набезите на Възражението срещу складовете, храната доста намаля, но Дейви винаги успява да свие по нещо отнякъде. Седнали сме на купчина камъни и наблюдаваме терена, доскоро пуст, а сега нашарен с четвъртити ями и камари камъни така, че за диваците буквално няма място.
Но те все пак са тук, живи, скупчени покрай зида, гушат се едни в други, за да се топлят. Не се съпротивляват, нищо не правят, нищо не искат.
Дейви изплюва още люспи.
— Ти ще проговориш ли скоро?
— Че аз си говоря — отвръщам.
— Не, не говориш, само викаш по работната сила, а на мен ръмжиш. Това не е говорене — изплюва още люспи ловко, надалеч и улучва най-близкия дивак по главата. Той само маха боклука от себе си с бързо движение и продължава да работи.
Тя те заряза — казва Дейви. — Приеми го.