Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Само сто човека. Няма да могат да сторят нищо, ако истинската армия на Кмета реши да дойде да ни смачка.
— Как си, Хилди?
— Здрасти, Уилф — казвам, когато той идва при мен, също с чиния каша в ръце. Премествам се да му направя място. Той мълчи, просто си яде кашата и ме оставя аз да си ям моята.
— Уилф? — чуваме и двамата. Към нас се е запътила съпругата на Уилф, носи две чаши, от които се вдига пара. Внимателно крачи сред камъните, веднъж се препъва, разлива малко кафе и кара Уилф да се надигне разтревожено, но после крачката й отново става стабилна. — А заповядайте! — буквално кресва тя и ни набутва чашите в ръцете.
— Благодаря — отвръщам и поемам кафето.
Тя пъха длани под мишниците си, за да ги стопли и се усмихва, очите й са широко отворени и търсещи, сякаш не наблюдава, а изяжда с тях видяното.
— Много е студено да хапвате така навънка — казва, сякаш това приятелско подхвърляне предполага да започнем да й се обясняваме.
— Така си е — вика само Уилф и продължава невъзмутимо да яде.
— Не е толкова страшно — казвам и също се връщам към кашата.
— Чухте ли, че снощи влезли в зърнения склад? — казва тя, снишавайки гласа си до шепот, но от това той по някакъв начин гръмва още по-силно. — Пак ще имаме хляб!
— Така си е — повтаря Уилф.
— Обичаш ли хляб? — пита ме Джейн.
— Обичам.
— Човек трябва да има хляб — казва тя, обръщайки се към земята, към небето, към скалите. — Човек трябва да има хляб.
После се врътва и поема пак към трапезарията, изглежда Уилф няма нищо против, по нищо не личи дори да забелязва какво изобщо прави тя. Но аз знам, отлично знам, че гладкият и чист Шум на Уилф, неговият Шум без думи, мълчанието му, привидната му безизразност, изобщо не разкриват истинската му същност, изобщо даже не я разкриват.
Уилф и Джейн били бежанци, избягали в Хейвън, когато армията ги гонела по петите, изпреварили ни по пътя в дните, когато Тод спеше с треска в Карбонел Даунс, по пътя Джейн се разболяла и след като поразпитал тук-там, Уилф я завел право в дома на изцелението, ръководен от госпожа Форт, а после армията връхлетяла, преди Джейн да се възстанови напълно. Уилф, чийто чист Шум изключвал всяко подозрение в измама, бил възприет от войниците като местния идиот и те му позволили да посещава жена си, макар че на всички други мъже това било забранено.
Когато жените побягнали, Уилф им помогнал. Когато го попитах защо им е помогнал, той сви рамене и каза:
— Щото щяха да спасят Джейн.
По-слабите скрил в каруцата си, после конструирал и самия тайник, за да може да води госпожа Койл и останалите на взривните им мисии, седмици наред той ги карал до града и обратно, рискувайки живота си безброй пъти, но никой не го закачал, защото войниците не можели да допуснат, че мъж с толкова прозрачен Шум може да крие каквото и да било.
Поведението на Уилф било голяма изненада и за ръководството на Възражението.
За мен, обаче; не беше изненада.
Той спаси мен и Тод веднъж, спаси ни, макар че нищо не го задължаваше да го стори. После спасил Тод, когато той бил в далеч по-голяма опасност. Още първия ден, когато ме видя в лагера, беше готов да обърне воловете и да се върне с мен в града, за да намерим Тод, но сержант Хамър вече познаваше лицето му, знаеше, че Уилф трябва да е арестуван и по тази причина всяко негово пътуване обратно би било равносилно на смъртна присъда.
Гребвам последната лъжица от кашата и въздъхвам тежко, когато я слагам в устата си. Възможно е да въздишам заради студа, заради скучната каша, заради това, че в лагера така си и стоя без работа.
Но по някакъв начин Уилф разбира истинската причина за въздишката ми. По някакъв начин Уилф винаги разбира.
— Сигурен съм, че той е добре, Хилди — казва и дояжда и своята закуска. — Ще оцелее той, такъв си е нашият Тод.
Вдигам очи към леденото слънце и преглъщам, макар че в устата ми вече няма каша.
— Пази си силите — казва Уилф и се изправя, — за туй, което иде.
Примигвам.
— Какво иде? — питам, но той вече крачи към трапезарията и сръбва кафе.
Дори не се обръща.