Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Почти стигнах. Виждам очертанията на главата му над нисък парапет. Тя леко помръдва, докато той поглежда на едната и другата страна. Не знае къде съм.
Скачам на крака и спирам победен — това не е човек, а кофа, окачена на въже от високо скеле. Когато духне вятърът, кофата помръдва. Ако се люшне прекалено силно, камъчетата в нея започват да тракат. Това съм чул.
Той го е знаел. Държал ме е в ръцете си през цялото време. Преди да се усетя, се оказва зад мен. Хваща ръката ми я извива зад гърба ми; протяга се покрай лицето ми, хваща въжето, което виси от скелето и го увива около врата ми. Ще ме удуши. Опитвам да се отскубна, но той е по-силен от мен. Кофата се удря в гърдите му, чакълът се търкаля като смъртоносно кречетало.
Изведнъж се чуват викове и светлини. Пламъци осветяват неравния терен. Симеон е довел нощната стража. Яки ръце издърпват моя противник от гърба ми. Въжето е развито, аз падам, зяпайки за въздух на земята. Когато успявам да се изправя, вече са накарали с ритници моя нападател да се подчини.
Отивам при тях и се вторачвам надолу. Подковани с цинтове ботуши го държат притиснат към земята. Той е мършав човек с късо подстригана посивяла коса, а от носа му тече кръв. Дори сега по лицето му играят гордо превъзходство и презрение, от които не може да се освободи.
— Защо остави кутията с документи под статуята?
— Кой е господарят ти?
Той подсмърча и избърсва с длан лицето си, размазвайки кръв по него. Черни очи гледат нагоре към мен, без да се отклонят.
Сержантът от нощната стража слага обувката си на ръката на мъжа и бавно започва да натиска. Нещо се строшава, мъжът изпищява. Това не е неразбираем животински рев, а име.
— Симаааах!
23.
Косово — днес
— Малко преди да умре, Майкъл е попаднал на хиляда и седемстотин годишен римски труп. Нямам представа как и къде. Американски войник на име Санчес му помогнал да го докарат.
На пътническата седалка Джесъп изглеждаше замислен. Колата беше негова, но след три произшествия на излизане от Прищина, избегнати на косъм, Аби настоя тя да шофира.
— Както може би си забелязала, Драгович го тресе римската треска — отбеляза Джесъп. — Луд е на тая тема. Знаеш ли, че се радва на прякора си Императора? На унгарски Золтан значи император. Драгович се държи така, сякаш е превъплъщение на Цезар. Ако Майкъл е имал връзка с него — а такава е съществувала — и е намерил нещо, останало от Римската империя, Драгович би бил очевидният купувач, на когото да звънне.
Ако Майкъл е имал връзка с него. Щом мъжът, когото си смятала, че обичаш, е корумпиран, и най-издирваният бандит на Балканите го държи в малкото си джобче… Тази мисъл беше отровна, твърде ужасна, за да я проумее наистина. Трябваше да я държи далеч от себе си, затворена в стъклен буркан, и да внимава да не се строши, защото ще я съсипе.
— Била съм в две от къщите на Драгович. — Това също беше неоспорим факт. — Той притежава повече римско изкуство, отколкото папата. Какво може да е открил Майкъл, което онзи е пожелал толкова силно?
— Според нашия човек в музея, огърлицата вероятно е от времето на управлението на Константин Велики, около 300 г. след Христа. Чувала ли си за него?
— Аха.
Още не знае за ръкописа в Трир, помисли си Аби. Задържа очите си на пътя, докато се разминаваха с камион, натоварен с дърва за горене.
— Както ти каза, той няма нужда от нови произведения на изкуството. Или пари. — Джесъп се загледа през прозореца в прелитащите край тях складове за скрап и строителни материали. — За да се разпали толкова обаче, трябва да е било нещо много специално.
Аби пусна чистачките, защото започна да пръска дъжд.
— Може би специалист Санчес знае за какво става дума.
Когато спряха на паркинга, дъждът се беше усилил и се лееше силно и безмилостно над базата „Бондстийл“. Хукнаха по пътеката между бетонните защитни екрани и телената мрежа. Докато стигнат пропуска, двамата вече бяха подгизнали.
Днес охранителите бяха други: нямаше кой да разпознае Аби, нямаше и възражения, когато Джесъп показа пропуска си. Капитан с висока яка на куртката ги посрещна и ги поведе към зелена „Тойота Ленд крузър“.
— Дошли сте, за да се срещнете със специалист Санчес?